До Скопие и напред
Скопие е Лас Вегас на Балканите - мястото, където цяла Европа е събрана в един град
Бе една от онези свежи и топли пролетни сутрини през уикенда, в които още със събуждането вече чувстваш, че няма да прекараш деня в София. Макар и античната красавица, в която прекарвам всеки ден от живота си, от ден на ден да става все по-цветна, съблазнителната и пленителна – човек просто се нуждае от разнообразие, за да се вслуша в себе си. Както казва американският историк и пътешественик Уилиям Хийт-Муун, „Когато пътуваш, ти си това, което си точно там и в този момент”.
Плахо драснах по Viber-а на Ванката. Бяхме си говорили, че скоро може отново да посетим Ниш, където неотдавна обядвахме най-вкусните гироси в живота си (да, хората обикновено посещават Сърбия, за да ядат кебапчета и плескавици, но във всяко пътуване човек открива нещо неочаквано и впечатляващо). Той обаче отвърна изненадващо за мен: „Защо до Ниш, хайде да отидем до Скопие“. Аз: „Страхотно. Тръгваме ли?“. Той: „Тръгваме!“. Точно така се получават най-хубавите пътешествия – спонтанно и с добри приятели.
Никога преди не бях ходил в Скопие. Отидох там зареден с много предразсъдъци, очаквайки едва ли не да попадна в 90-те години. Но на място възприятията ми бързо се промениха.
Градът изглежда доста прилично, при това далеч не само в централната част, където се изсипват повечето туристи. Даже напротив – дори и крайните квартали на града изглеждат много спретнато и дори уютно.
Преобладава ниското строителство, вероятно поради високата сеизмична активност в града. Кварталите с къщи са много повече от тези с жилищни блокове, строени по времето, когато Македония е била част от бивша Югославия. Доколкото има жилищно строителство типично за онова време, то изглежда доста по-прилично, отколкото приложеното в София. „Далеч не изглежда като моя блок в „Хаджи Димитър“, възкликна леко отчаяно Ванката при вида на един такъв блок. „Сигурно и македонците си казват това, когато навлизат в София“, отвърнах му аз.
Пътят от София до Скопие е около 3 часа и половина.След преминаването на границата той е тесен и планински. Около него има няколко окаяни селца, в които вероятно живеят само възрастни хора. Изглеждаха доста скръбно. С Ванката оживено поспорихме дали по същия начин изглежда Северозападна България, но не стигнахме до консенсус. Както и да е – продължихме напред. Крива Паланка е първият град по пътя до Скопие. Той е дълъг и тесен, като се шири покрай главната улица. Изглежда сравнително добре, като прави впечатление, че буквално всеки прозорец е покрит с външни щори.
Магистралата до Скопие започва край Куманово – третия по големина град в страната с население около 75 000 души.
Тя е в не съвсем добър вид, с много кръпки, които се усещат по време на целия път. Но пътуването по нея бе забавно, бидейки придружено с много шеги.
След по-малко от половин час вече пристигнахме в македонската столица. Седнахме да обядваме в първото заведение по пътя, което видяхме в Скопие. Не зная как се казваше, но предлагаха страхотна бира („Даб“) и кебапчета. Странно, но бирата струваше повече, отколкото самият обяд, като цялата почерпка и на двама ни струваше не повече от 300 динара. Също както и София, Скопие е изпълнен с уютни заведение за хранене, при това и доста евтини. По мои груби изчисления обяд или вечеря в хубав ресторант в Скопие излиза средно с около 25 – 30 процента по-евтино, отколкото в София. Има от всичко по много – пицарии, италиански ресторанти, типични балкански кръчми с жива музика.
В центъра оставихме колата на паркинг, но скоро след това съжалихме, щом видяхме, че в Скопие няма абсолютно никакъв проблем да паркирате навсякъде, включително и на тротоара. Да не говорим, че имаше и достатъчно на брой свободни места за паркиране.
Когато пристигнеш в центъра на Скопие, ще усетиш както традиционния дух на този мултикултурен град, така и полъха на Европа. Съвсем без преувеличение Скопие е Лас Вегас на Балканите. В този град има по малко от всички големи европейски столици – триумфална арка, подобна на тази в Париж; огромни паметници на Александър Македонски, Филип Македонски и на цар Самуил на широки площади, наподобяващи Рим; двуетажни червени автобуси на градския транспорт, досущ като тези в Лондон; крайбрежието на река Вардар и красивите сгради наоколо, наподобяващи пейзажа на Дунав край Будапеща… Тъкмо когато Иван каза, че само от София липсва нещо, погледът ми се спря на сградата на Македонския народен театър, която изключително много приличаше на тази на Народния театър в София. „Грешиш“, казах му аз, и му я посочих. „Ето къде ще пием бира после“, каза той.
Автентичния дух на града може да усетиш най-вече по паветата на Старата чаршия. Това е пазар, на който може да закупиш както кичозни леопардови щампи, в случай че си падаш по такива (ние се надяваме, че не), така и яки маркови кецове, при това на доста прилични цени. Старата чаршия представлява квартал от търговски улици, изпълнени с бутици, антикварни магазини и кафенета. Не очаквай там да видиш сергии, каквито имаше например на Женския пазар в София преди последното обновление. Мястото е свежо и създава приятна мултикултурна атмосфера.
По улиците на Скопие без съмнение ще видиш неща, които ще те удивят в позитивен смисъл.
Със сигурност ще срещнете поне едно голямо семейство, от което няколко поколения хора са излезли заедно на съботна разходка. Очевидно връзките между поколенията там са съхранени, което поне аз намирам за позитивна особеност. Нерядко се срещат дори и баща и син, които се държат под ръка на улицата. Вероятно ще ви направят впечатление и многото хора с велосипеди, както и тези в инвалидни колички просто защото центърът на македонската столица е достъпен за хора с двигателни проблеми.
Ванката много даваше зор да се настаним в хотел, преди да се стъмни. На мен още ми се разхождаше и изобщо не ми беше до хотели, но той бе много настоятелен. Е, настанихме се. Стигнахме до извода, че повечето нощувки в Скопие са сравнително евтини. Може да се настаните в хубав хотел със закуска за не повече от 70 лева. Може би най-популярният нискобюджетен хотел в града, разположен близо до центъра, е хотел „Скопие“, където отсядат много от българските туристи.
За пълно удовлетворение от посещението в Скопие обезателно посети и поне един-два от десетките музеи. В града има много художествени музеи и галерии. Най-популярен е Музеят на Македония, който е най-големият в страната. В него може да се видят както археологически, исторически и етноложки, така и художествени експозиции. Наистина си струва. Намира се на самия край на Старата чаршия. А акоси голям любител на музеите и имаш достатъчно време,не пропускай Природонаучния музей, Музея на македонската борба за държавност и независимост, както и този на Холокоста, който е и един от най-големите в света. Заслужава си да посетиш и къщата-музей на Майка Тереза.
Скопие е място, от което няма как да си тръгнеш без позитивни емоции. Езиковата бариера там не представлява никакъв проблем, евтино е, близо е и е красиво. Нима са ти нужни още причини, за да го посетиш с весела компания? Именно май месец е идеалният за екскурзии, а и сега наближават много празници. Нищо не намекваме, само казваме. 😉
Още едно място, в което ще се влюбиш.