Нещата от живота

Kинематографичен минимализъм, или музика за слушане със затворени очи

Един от най-успешните български музиканти зад граница отново се завръща на родната сцена. Става въпрос за идеолога на проектa Kan Wakan, който всъщност носи името Георги Линев. Неговата музика звучи в "Игра на тронове", парчетата му се въртят по BBC Radio 1, списания като Rolling Stone и LA Weekly го включват на страниците си, а онлайн проекти като Nylon и Where The Music Meets сипят суперлативи към него. 

Творчеството на Kan Wakan е определяно като "кинематографичен минимализъм", а 

тройният албум, озаглавен Phantasmagoria, който той завършва в момента – като "разбиващ жанровете труд".

На 27 април излезе първият видеоклип от Phantasmagoria – Still Feather, а на 21 май българската публика ще може да чуе албума на живо в най-добрия клуб за жива музика, избран от читателите на Go Guide, Sofia Live Club.

Коя е пресечната точка между Георги Линев и Kan Wakan?

Мястото, на което музиката е много повече от средство за изразяване на основни човешки емоции

Поддържаш ли връзката си с България? Всъщност колко често си идваш?

През последните няколко години се връщам всяко лято. След това ми е супер трудно да си тръгна.

Кои са хората, които те вдъхновяват?

Тези, които правят хубава баница.

Как започна всичко в твоята музикална кариера и в какъв момент е тя сега?

Тя стартира, когато реших, че не искам повече увереността ми да е повлияна от чуждото мнение. Особено когато се отнася за кариерата ми. В тези моменти човек отчаяно се нуждае от зоната си на комфорт, познато като проклятието на просто съществуването. Донякъде това си е мазохистично, като се замислиш.

Кое считаш за свой най-голям успех досега?

Това, че имам привилегията да правя музика точно в този ден и това време. Благодарен съм!

Как те кара да се чувстваш това, че си част от световната музикална сцена?

Като Димитър Пенев през 1994 г.

Какво е първото нещо, което правиш сутрин?

Взимам ролер за премахване на котешки косми и почиствам дрехите си. След това гугълвам Тръмп и Северна Корея, за да си набавя нужната доза тревожност, преди да стигна до кафето и момента, в който наистина натискам газта.

Добре е човек да си напомня в началото на деня всъщност кой е,  така че в остатъка от него да е наистина убедителен в нещата, които прави.

Каква музика слушаш в свободното си време? Сподели ни последното парче, което превъртя няколко пъти на репийт?

Напоследък ми харесва да слушам много инструментална, понякога ambient музика. Последното парче, която превъртях няколко пъти, беше Brian Eno’s “The Big Ship”, но като цяло не обичам да слушам музиката по много. Има толкова много нова музика някъде там, че сякаш не можем да си губим времето със стара. Въпреки че, когато се връщам към музиката след дълго време, тя служи  като капсула за на времето, която съхранява всичките спомени и емоции от точно определен момент в живота ми и ми ги връща отново.

Кой е последният концерт, на  който буквално ти настръхна косата?

Kendrick Lamar на Coachella.

В какво се заслушваш най-често?

Уличен шум през нощта и в паузите между тоновете.

Фантасмагория е измислен свят на приключения, такава ли е музиката в този албум? Как би ни разказал стила си?

Измислен е като всичко друго. Той е пътят, по който минава въображението, подтиквано от емоциите, който сменя посоката си в контекста на настоящото състояние на ума. Сякаш е карта към уязвимостта. Що се отнася до стила ми, той е плод на различни интерпретации, тъй като всеки има различна представа за това, което чува.

Ти продуцираш и други артисти, сподели за някои от тях?

Работих върху дебютния албум на Мойсей Сюни, който скоро ще бъде на пазара. А с днешна дата довършвам албумите на Иво Димчев, Saigo и Рут Колева. Нямам търпение да споделя цялата тази музика с хората.

Какво ти липсва от България, когато си в LA, и какво ти липсва от LA, когато си в България?

Когато съм в Лос Анджелис, започвам да губя трезвата преценка за нещата и сякаш започват да ми се изплъзват малките неща в живота като вкусната храна и добрите истории например.

Когато съм в България за по-дълго, започват да ми липсват приятелите, плажът, разнообразието от култури и възможности да правиш нещо интересно по всяко едно време.

Кои са местата, през които задължително трябва да минем, когато долетим от другата страна на Океана? Направи ни кратък алтернативен маршрут…

–          Joshua Tree desert / Coachella

–          In N Out Burger

–          The Hollywood Bowl

–          Venice Beach

А кои са местата, които нямаш търпение да посетиш, когато се прибираш в София. Къде ще можем да те видим J

Мимас, Софийска баница, Фабрика Дъга, Lenomade, Хамбара, Апартамента и Спутник.

Виж ни селекцията с разни неща за правене из София.