Нещата от живота

В земята на убитите поети най-рано си отиват най-добрите

Душа, дълбока като най-тъмните части на океана. Мисъл, чиста като планински въздух. Воля, твърда като стогодишен дънер. Сърце, изгарящо като адските огньове. Този човек е цяла вселена, която се разширява само до тридесет години съществуване. Но на гениалните тук не се прощава. Това е онзи, който смееше да говори и с думите си палеше обществото, както кибритена клечка подпалки. Това е този, чиято уста изливаше цялата истина върху вкоравената от мъка българска земя.

Това е Гео Милев – поетът, който беше осъден да бъде гениален. 

Животът на Гео Милев се превърна в това, което той най-много ценеше както в литературата, така и в битието – фрагмент. Фрагмент на едно съществуване, което е откъснато от целостта на вселената. Само че точно тази част от 30 години е като ярка звезда, която твърде рано залязва. Публицист, критик, преводач, поет, съпруг, син и баща са само част от призванията на първия български авангардист. Основното обаче е човек. А човеците рядко се задържат дълго. 

Вундеркинд. Това е първата характеристика на гения. Гео Милев следва в Софийския университет, когато е едва на 16 години, а на 17 осъзнава, че за ума му тук е твърде тясно, и продължава образованието си в Лайпциг. Налага му се да се върне в България, защото несправедливо е заподозрян в шпионство. На родна земя той полага основите на експресионизма и се превръща в едно от най-силните български пера на всички времена. Въпреки цялата си мъдрост обаче той не успява да дочака едно. Старостта на мисълта си. 

Това, от което бягаш, винаги ще те застигне. На този принцип Гео Милев е мобилизиран и му се налага да стане част от ужаса на света – войната. Когато ти вземат едно, получаваш друго. Гео Милев губи окото си, но получава още по-голямо прозрение и вдъхновение. Няколко години след като войната му отнема част от зрението, той издава един от най-важните вестници за културата в България – "Везни".

"Човекът е всичко: и цел, и мечта, и красота, и любов, и изкуство, и дух, и свят, и бог"

са думите на поета, които остават основни за идеологията му до самия край. Да, това, от което бягаш, винаги ще те застигне. Но когато сам тичаш срещу него, очаквай върховен колапс. 

Светът на фината поетическа душа може да бъде и ад. Не само вътрешно, но и външно. Гео Милев е свидетел на Септемврийските въстания и след тях както обществото, така и словото му се преобръща. Експресионизмът в думите му стига до неподозирани висоти. В подножието стои поемата "Ад", но на самия връх завинаги ще остане "лебедовата песен" на поета – "Септември". Тогава за него се отварят вратите на пъкъла… и го поглъщат целия. 

Арест. Тежко слово, опасни послания, истина. Това са причините поемата на Гео Милев да го вкара в лапите на властимащите. "Една малка справка" е заглавието на последния ден на авангардиста по земята на убитите поети. И си отива много преди наистина да започне го има на този свят в целия му блясък, и то само защото е позволил на гениалността си да излезе от душата му. Той не е единственият с подобна съдба, но талантът му е единствен по рода си. А изкуственото му око, което е прозирало повече от всички истински, е открито десетки години след убийството. Душен, за да не говори.

Арест. На мисълта, на свободата, на Човека с главно "Ч". 

Гео Милев е от тези хора "вселени", които земята рядко заслужава. Визионер в поезията си, той ни показва какво се случва, когато умът ти е дяволски добър, а мислите ти са изтъкани от истина. "Земята ще бъде рай!" едва когато хората са повече като него и по-малко като преживяващи точици без капка смисъл. Дотогава можем само да чакаме да се появи нов поет, гениален колкото Гео Милев. И ако го видим – трябва да се молим за него. Тук е земята на убитите поети. Оцеляват само тихите. А Гео Милев беше огън. И идеите му все още не стихват. 

По дяволите! Сбогом. 

Пет малко познати книги на известни писатели. 

Какво се случва в града?! Последвай ни в Instagram и разбери пръв.