Знаеш ли, че хората обичат да са сами само защото има с кого да не се чувстват така..

Shannon Lee Miller

Откъде накъде толкова ме завладя компанията ти. Вече ми се струва, че се виждаме прекалено рядко, а работните часове са отегчение. Чакам почивните дни с нетърпение и дори когато описвам това състояние, текстът се превръща в поезия. Не мога да съм влюбена, защото си обещах повече да не се случва. Влюбванията, на които съм способна, са обсебващи и точно заради това разрушителни. Трябва да измисля нова дума и да чувствам по нов начин, защото всъщност се получава така, но без да съм го предизвиквала.

Да те задължавам не ми отива, а от обещания ме заболява глава. Просто ми е хубаво да си тук, до мен и в делник, и в празник. Нашите дни са закон, чиито правила превръщат леглото в нашата крепост, разходките ни образуват космическо пространство, защото се чувстваме високо един с друг и не ми се пада изобщо, нито ми се брои кое небе сме стигнали. В съня си или наяве. Понякога си мислиш, че сънуваме еднакви неща, сякаш, спящи един до друг, сме си уговорили среща в мъглите, цветовете, там, в съня ти, където искам, но не помня, че съм била. 

Рано е, а не ми се събужда, особено ако се откриваме и в сънищата си. Признавам си, че предпочитам, когато си наоколо, да счупя всички часовници, всяко измерване, желая хаоса и невъзможното.

Не търся обяснение, не приемам извинения от нарушители, които не разбират какво е да искаш да си с някого толкова, че да не искаш да си с никой друг.

Знам, че е дошло време да те изпратя, и ставам кисела, все едно някой ми е изял супата, взел ми е играчките и ми е ударил шамар едновременно.

Спокойствието ти ме облива, докато нервно се туткам. Спирам за момент и започвам да върша всичко бавно. Удължавам агонията на поредното тръгване. Знаеш, че ми харесва, когато разбираш, че трябва да излезеш от стаята, за да се приготвя, или кога е удобно да останеш, за да ме гледаш как си оправям косата, закопчавам си сутиена от първия път, което си е малка победа дори на тези години. Просто да ме разбираш, да мълчиш и да се усмихваш. После да се приготвиш за пет минути. Зад тъжната ми усмивка често се крие желанието ми да завали дъжд, да има буря, да изпуснеш всички превозни средства по земя, въздух и вода. Ужасна съм.

Не искам да пътуваш до родното място на роднините си, когато може вместо това да се отпусна до теб, да си играеш с косата ми и да слушам как ми говориш за всичко, за което си мислиш и какво си чувствал последните дни. Не ти се пътува казваш ми, а аз мълча. Вместо да ти кажа нещо и да бъда завършен егоист, те отпращам набързо. Започвам да си върша нещата, чистя си къщата, приготвям се за среща с приятелки, а после ще направя незабравима вечеря за родителите ми, които също ще дойдат на гости и

през цялото време ще си мисля за това, че една крепост е издръжлива само когато се проветрява отвътре.

Свежестта от липсата ще направи бъдещите ни спомени по-хубави. Знаеш, че обожавам да съм сама, само защото има с кого да не се чувствам такава.  

Ето, уча се – не съм влюбена, не съм обсебваща и точно заради това не разрушавам себе си или теб, седмото или безкрайното небе, което може да достигнем, без да ни пука за всички малки неща, които вълнуват останалите. Един човек става голям, когато обича чисто. Уча се и е истинският повод за щастие и в делник, и в празник.

Но това, че сме любовници, не означава, че трябва да сме без празници заедно или поотделно.

Доволна съм, когато кратките раздели ми показват колко ни е нужно да бъдем заедно. И в делник, и в празник остани до мен, но не съвсем буквално. Сега е времето, когато, където и да си, винаги те има наоколо.

Общо взето няма значение кои сме, стига само, че сме аз и ти.