Харесва ми промяната, защото те кара да мислиш за това, какви са били нещата преди, когато никога не си мислил за тях.

Късно е, навън е тъмно, стоя и си чакам таксито. В такива смазващи дни съм по-мрачна от времето. Таксито идва и с шофьора преплитаме поглед в огледалото за обратно виждане. Очите ни са тъжни и от време на време по завоите си правят компания. Подслушвам телефонния му разговор. Опитва се да говори тихо, за да не го чуя, но знае, че това е невъзможно. Не иска да го съдя, а аз нямам такова намерение.

Единственият начин да не я нараня жестоко беше да й кажа в каква посока чувствам нещата.

Споглеждаме се неловко. Очите му не знаят дали искам да го ударя, да го прегърна, дали го разбирам, или е толкова объркан, че обърква и мен. Мълча. Въздъхвам тежко и обръщам глава към прозореца. Знам, че си мисли колко ме е разочаровал. Една непозната, която няма да види повече, един адрес, където никога не е бил и няма да бъде, но му пука. Харесвам го. Разбирам го. Той е чувствал накъде отиват нещата. Чувствал е.

Някоя жена там някъде разказва какво е говедо, как й е разбил сърцето и не я е приел такава каквато е, но този човек, както много други се къса отвътре, че не може да даде това, което му е поискано. Как да не го разбера? Всяка любов е различна. Една с една не си прилича и никой не може да ти каже коя колко истинска е била.

Всяка крайност е грешна, но любовта е там, където две парчета живот следват ритъма си и създават свой собствен. Муден или динамичен, общият ритъм е животът за една връзка.

Обаче съвременният човек се влюбва в глупости. Обсебва се от два парцала, чифт хубави цици или крака, това, как другите искат момичето му, докато си я чувства като своя собственост. Обичта днес е да получиш надмощие в отношенията, да показваш колко се обичате дори когато вече се мразите, но сте заедно от прекалено много време и друг път няма.

В света, който виждат очите ми, хората постоянно се изменят. Това, което са обикнали един в друг, отдавна вече го няма, а новото изобщо не знаят какво да го правят и им е по-непознато, отколкото съм аз на таксиметровите шофьори, които ме возят.

Има двойки, които си правят десетки операции, сменят визията и дори пола си, всичко и пак запазват отношенията си. Дори обясняват как връзката им е по-силна от преди и как няма да е, когато, докато си търсил себе си, някой те е намерил, като е бил до теб, с теб, в теб. 

След това попадам на такива, които се подиграват на тези случаи и са способни да се разделят с половинката, ако си смени прическата, без да те предупреди, или вдигне пет килограма. Да не говорим за някаква по-сериозна промяна, която може да е вследствие на заболяване.

Не всяка любов се проваля накрая, а само тази, която вярва, че притежава нещо статично, без да осъзнава, че съвместимата промяна е единственото бягство от провал на любовта.

Ще се обичаме ли, докато смъртта ни раздели, а тя ще го направи. И докато го направи, съвсем няма да сме същите, каквито сме се срещнали някога.

Без ритуали, подписи, бели рокли и роднини, наредени със смешните си дрехи и всичките си клюки. Ще ме обичаш ли, ако не искам да живеем заедно, ако не искам да раждам изобщо и се карам с теб, когато не мога да излея гнева си на хората, които са ме ядосали. В дните, когато ми минават девет кръга на ада през главата. Вечерите, когато не съм ти готвила вече седмица. Месеците, когато съм спряла да тренирам и приличам на нещо съвсем различно от момичето, което срещна. Ще ме обичаш ли без условия, защото сме ги минали всичките едно по едно, като по ноти и пак сме заедно разглобени, а само ръцете на другия може да ни сглобят отново. Трябва да се обичаме, колкото егоизмът ни позволи и малко отгоре.

За себе си знам, че оставам там, където обичам, еднакво и във времената, когато всички жени в стаята искат да спят с мъжа ми, и тогава, когато никой няма да го забелязва.

Момчето, което е хващало ритъма, рано или късно ще има болки в кръста, краката, поне сто рани в сърцето от мен. Дълбоки. Най-дълбоко нараняваме в своята близост, лоялност и любов, когато не им преценим мярката и дефицита. Но аз ще следвам твоя ритъм, защото с теб преоткривам себе си. Иначе няма за какво да стоя. Иначе започва един застой, в който провалям теб, а така и себе си, а вярвам, че не всяка любов се проваля накрая.

Промяната не е лоша. Обидно е да знаем че сме същите.