Тя знае как да те накара да забравиш да си гледаш телефона и да се ориентираш за часа по слънцето

Борислав Златков/Unsplash

Петък е. София се готви да започне да разказва поредните кратки разкази, които могат да се вместят в един уикенд, едно съобщение, един бар, едно легло. Чашите са измити, бутилките са пълни, ризите са изгладени, кецовете са чисти, косите са прилежно оформени. Поне до следващата сутрин.

Нощна София е като току-що забъркан коктейл от красив барман. Сервират ти го цветен и кокетен и нямаш търпение да го опиташ.

Не усещаш как те опиянява, защото е толкова сладък, че поемаш само още малко на един дъх. Кубчета лед танцуват хаотично из чашата ти с опашки като на падащи звезди. И като се загледаш как рисуват завъртулки с лекота, иска ти се да се гмурнеш в този пролетен коктейл и да танцуваш с тях, да рисуваш с пръсти по нечий гръб, да станеш част от този симпатичен хаос.

Улиците на нощна София са полигамни красавици, които са способни да обичат всеки.

Приютяват инсомнията на някои, правят компания на самотните, усамотяват влюбените, задават тон на веселите и сипват едно голямо на тъжните. Всичко, което тя иска, е за няколко часа да оставиш телефона си в джоба. Да забравиш да оглеждаш чуждите животи и да гледаш само нея. Да не я снимаш, да не се снимаш, а да я оставиш да проникне като алкохол в кръвта ти.

София е достатъчно добра компания, че да ти е абсолютно достатъчна за петък вечер. Тя знае къде джазът се лее като разтопен шоколад, къде нечий глас прави любов с публиката, къде танците са най-добрият начин на общуване. Знае и къде да не те води, защото те познава.

И ти дава достатъчно време и свобода да си всичко, което искаш да бъдеш, обещавайки ти, че няма да каже на никого. Поне докато не се съмне.

Не ревнува, ако хванеш за ръка някоя друга, а точно обратното. Тя е най-изкусната съблазнителка и няма да те съди. Вероятно ще те подкрепи в някое от грешните ти решения, защото за нея най-важно е да трупаш спомени.

Казват, че няма по-добър тоник за изморената градска душа от нощните разходки. Дали е мимолетната идилия заради несъвършенствата, които не се виждат на тъмно? Дали са отдъхващите си от бръмчащи автомобили булеварди? Какво значение има, щом като София диша дълбоко, а с нея глътка въздух успяваш да поемеш и ти.

Затова хвани я за ръка, забрави за телефона, отпий голяма глътка от нощния алкохолен коктейл и се ориентирай за часа по слънцето. Ако ризата ти е измачкана, кецовете ти са кални, а косата ти е рошава, значи вероятно вече е събота. А колко е прекрасна София в събота през април…

А Прага не е само бира…