Мечтите ни за любимото синьо

Знаеш ли какво правят хората от морето, когато не е лято? Мечтаят! Една-едничка мечта си имат – да съблекат якетата и шубите и да сложат джапанките и банските. Това е! Но това теб въобще не те вълнува най-вероятно. Ти си живееш с мечтата за петъка, един вид по-често ти се сбъдва. Не знаеш какво са 6 месеца самота. Изоставени от всички, хората от морето живеят с едно примирение със съдбата си – „Така си е, тук зимата е тъпо!“.

Не само зимата е тъпа, какво да кажем за ноември? А какво да кажем за април?

Април. Цялата вътрешност на страната се къпе в бадемов цвят и зеленина, топлите лъчи на слънцето сгряват, вятърът носи аромат на пролет,  усмихваш се в блаженство, затваряш очи. Нали? По същото време слънцето по морето не топли, а само свети, вятърът е мокър парцал, който влиза във всяка пора на кожата ти и не му стига това, ами и дълбае, не се успокоява, докато не стигне до душата ти.

Морският бриз през април съвсем не е онова нещо, което те галеше през юли – не те гали, ами те блъска, стиска, рови ти из вътрешностите и те кара да изричаш думи, които не са за малки деца.

Зелено няма. Ок, преувеличавам. Има зелено листо тук и там, колкото да различиш пролетта от късна есен, но като цяло съществува предимно в спомените от миналото лято.

Толкова много искат да е лято хората от морето, че след като се обяви астрономическата пролет,  започват да се прекрачват някои граници. Примерно сутрин е 2 градуса (през април), но ти си бягаш смело в парка по къси гащета и потник – естествено си син от студ, но това няма значение, топли те визия на теб по бански и как ги избиваш всички с тяло. Всички знаем, че крилатият израз „от студ умри, гъзар бъди“ е възникнал в близост до морето. По всичко му личи, студ много, гъзари много – няма как да не се свържат.

Ако си решил все пак да дойдеш на гости на морето преди май и не си гъзар, може да има само две причини – или си влюбен, или си по работа. Каквато и да е причината – евала, човек, поздравления за смелостта. И за да покажем колко се кефим, че не си забравил морето и неговите хора, за да почетем ентусиазма, който те води насам, ето и няколко препоръки и хватки как да оцелееш, пък даже и да ти хареса:

Винаги можеш да се радваш на пролетта комфортно от колата си, с пуснато парно
. Ще се любуваш на вълните, гларусите, можеш и музика да си пуснеш.

Не забравяй палтето и ботушките.
Да, знам, че не можеш така – март/април е! Но послушай патило!

В раздела – какво да правя на морето, когато времето  е смотано – не са изписани много научни трудове. И ние това се чудим 6 месеца в годината, така че не очаквай кой знае какви идеи шедьоври.

Разходка покрай морето с чадър.
Освен чадър си вземи дъждобран (дъждът вали хоризонтално и от всички посоки). Ски якето си вземи, също и две-три ветровки, да се облечеш тип „зелка“. Не се тревожи, няма да се изпотиш (преди да е настъпил май).

СПА-то грешка няма – само не се подлъгвай да комбинираш разходката след СПА-то. Никой не е оцелял да разкаже как е след този експеримент.

Посещение на цацарник (кръчме с цаца)
По морето я наричаме и трицона понякога, не се бъркай.

Толкоз!

Така че пази си отпуската за лятото и не съжалявай, че не си си купил онзи апартамент в Равда да си ходиш цяла година на морето.

На море не се ходи в месеците, в които има „р“ в името… Добре, ще изключим септември, който си е пич отвсякъде. Оставете си ни на 6-месечната самотна съдба, никой не ни трябва. Ние, хората от морето, си имаме една мечта…

Прочети за хората от морето.