Пролетта разцъфва, a с нея и клюките безкрай

Здравей, лято. Здравейте, хора по пейките, балконите, площадките, мегданите, площадите, дворовете, улиците. Здравейте, клюки. Пъстри, шарени и изобилни, като напъпили девойки, като ароматни люляци. Знаем, че знаеш и обикновено си свикнал авторите на „приказки за народите“ да са леля ти Цеци и Елка пред бл. 318 в Люлин 3, но повярвай ми, този път ще те изненадаме. Всички си спомняме случая, в който си изпусна торбите пред блока и спука две кисели млека, а въпросните лели бяха отвън и после месец се носеше мълвата в квартала, че си бременна или може би вече си родила, а млеката са за първото ти незаконно дете, което държиш от месеци в апартамента (очевидно вързано за парното) и не извеждаш от срам в квартала. То – въпросното дете, е от онзи мъж, дето веднъж на 5 юли преди три години те остави пред вас в ранни зори, а леля ти Елка случайно нали си правеше кафе и надничаше през перденцето в кухнята. Предполагаемият баща те е изоставил шумно и жестоко, разбира се, от което и до днес нещо не им изглеждаш добре, една си жълтичка такава. Та тази мълва тръгна от две спукани кисели млека. В днешно време обаче тенденцията застрашително почва да завладява нови територии, а клюки никнат като гъби на най-неочаквани места.

СЕЛОТО СЕ ОКАЗА ТЪКМО В ГРАДА (малкия)
Ще има много обидени – знаем. Няма да сме напълно прави, защото слагаме всички под общ знаменател и бля-бля – знаем и това. Обаче!!! В малкия град – си е е**** май**та. И казваме това от личен опит. Кошери и кокошарници – пасти да ядат! Според нас и от ЦРУ и от МI6биха могли да си вземат много бележки. Те даже трябва да идват на обучение от Байлово до Куртово Конаре и Малко Търново, за да видят как се прави качествено разузнаване и събиране на информация. Ще са впечатлени как с едно минаване през единственото денонощно на центъра или с отбиване до фризьорския салон при Дида можеш да научиш историята на всеки живущ на разстояние от около 100 км – с имена, фамилии, телефонни номера, нежелани деца, ако има, гаджета, трудни бременности и пороци. Момичетата от тези населени места са още по-страшни. Тук се вихрят такива любови и драми, че „Дързост и красота“, „Робинята Изаура“, „Отдаденост“ могат пасти да похапват. Най-смешното е, че половината население е спало с другата половина от населението, защото всички се познават, и въпреки че един мъж е минал по няколко пъти през всички най-добри приятелки, просто защото друго нЕма – те още намират сили да си устройват грандиозни сърдения, скандали, да не си говорят до девето коляно, а по-късно дъщерите им да не говорят с чуждите дъщери и т.н. и т.н.

Провинциалните принцеси обожават да си постват сърцераздирателни статуси как „никой не ги заслужава“, а те са „истинска жена, която оставя следа“ (къде и каква е тая следа, никой още не знае),

и как той „ще плаче, когато й види гърба“ и подобни откровени простотии от градския фолклор, но най-забавното е, че публикуват картинки „как жена с пари не се купува“, а после правят орални услуги „по любов“ на всеки с ново „Ауди“ на любовните пресечки около населеното място. Тук може да чуете всичко за всеки – с точни часове, дати, цвят на дрехите и цитати, на които биха завидели и машинописките в Народното събрание. А ако не си от тук – всичко това може да ти се стори мнооогооо забавно, но е факт, че клюките растат по-добре на места с малко население, което е с много свободно време.

МЛАДИТЕ ХОРА
Почти същото, което можеш да чуеш на село, можеш да чуеш и в града. Тук не можеш да знаеш всичко за всички обаче, защото просто сме повечко и все някоя клюка може да ти убегне, но не в това е притеснителното. Започваме от вратата за краката с най-шокиращото според нас проявление на скорострелното шушу-мушу, което къща разваля. Не само че то отдавна не е приоритет налеля ти Пенка и Гинка, на майка ти, баба ти и на бабите пред пейката на село, ами даже напротив.

Клюките, интригите, злобата и лъжата обичат млада плът, както Божинката малки котета и пъплят към нея с пълни сили.

Най-пресният ни пример е за девойка, която си хвана готин пич за гадже и изведнъж всичките му „жени приятелки“ в кавички, които много я обичаха, започнаха да я мразят в червата и да се чудят за какво да се разсърдят. Сърдят се те, филмират се и бълват тонове акита по въпросната девойка, която от супер свястна изведнъж се оказа черна като нощта. На въпросните млади дами очевидно им беше толкова скучно, че се чудеха какво да коментират в социалните мрежи, да лайкват, да не лайкват и да се бъркат в чуждата паничка, че станаха, меко казано, досадни. А уж млади хора, интелигентни, но нищят хорската политика и истории като семки пред турски сериал. И най-забавното е, че тук не говорим само за млади старлетки на кафе в Студентски. Говорим за мъже, жени, юпита, висшисти, стандартни кляфки, фешън мацки и цялото разнообразие от градски фолклор, за което се сетите. При последното ни возене в трамвая пък чухме как двама супер добре изглеждащи младежи, вместо да обсъждат мацки – си говореха за техен ПРИЯТЕЛ, който не си бил избрал готини дънки и кецовете му нещо куцали, а пък майка му била супер яка, ама той баща му май й изневерявал може би защото баба му е реститутка и стара аристократка и т.н.?!? Продължиха с диалог за прическата му и немарковите тениски. Земята вече не сме сигурни накъде се върти, но плашещо се убеждаваме, че клюките и по младите ходят, което е лошооо…

ПО СВЕТА И У НАС
Научно доказано е, че в държавите с по-топла кръв се говори повечко, отколкото трябва, и хората обичат да се обсъждат едни други, така да се каже. Водещо в клю-клю драмите са мексиканци, испанци, италианци и почти цяла Латинска Америка, а на опашката стоят сдържаните германци и повечето от скандинавските страни. Дали заради манталитета или поради по-малките ни мащаби България я няма в класацията, но ние си знаем за какво става въпрос. Виж, гърците също не ни отстъпват, а положението става наистина прилично, когато говорим за Япония, където според статистиката се клюкари възможно най-малко, да не кажем хич. Не знаем дали новите технологии и социалните мрежи улесниха клюкарстването и говоренето „под сурдинка“, но ще кажем само едно – хора, осъзнайте се!

Копайте собствените си градинки, не гледайте под чуждите чаршафи, яжте и си духайте собствената супа и т.н. народни мъдрости.

Животът е твърде кратък, за да го пилеем за чужди животи, пропускайки своя. Да живеем пълноценно, а каквото имаме, да си го кажем на глас и очи в очи. Или да замълчим, понякога това наистина е злато, предпочитано пред отношенията Планета Пайнер и „Пази се от приятелки“. Светът отдавна не е поп-фолк, белия мерцедес вече никой не преследва – дадоха го за скрап, а на клюките модата им отдавна отмина.

Пролетното почистване на килими, души и кой ли знае още какво…