Дами и господа, великият Жак Превер!

Поезията на Жак Превер умее да ме приютява в обятията си, когато имам нужда от тишина, любов и прегръдка. Разхожда ме нощем из далечни романтични светове, когато се уморя от безлюбовието ни днес. Учи ме да рисувам птици и да се целувам. Показва ми малките радости на Франция, давейки терзанията ми във вино и бохемска сладост.

Във филма за Едит Пиаф Марлене Дитрих се появи при Врабчето и й каза: „Отдавна не съм била в Париж, Едит, но когато ви слушах, се пренесох по улиците му. Вашата музика е Париж. Вие самата сте Париж!“

Е…това е Превер. Превер е Париж.

Поезията на Превер е нежният допир между ръцете на влюбените. Ароматът на кафе по малките парижки улички. Щастливите млади, които се обичат и танцуват със сърцата си. Думите на Превер са дълго пушена цигара и тръпчиво червено вино, което се разлива по жилите и загрява ума и сърцето. Превер е малка тиха птица, която прави пролетта по-звънка и нежна. Той е черната барета, кацнала на главата на художника.

Виж повече: Относно минимализма в съвременната българска женска поезия.

Малолетните влюбени
Малолетните влюбени се целуват и галят,
опрени о тъмните врати на нощта,
а минувачите ги избикалят
и ги сочат, мърморейки разни лоши неща.
Но те, старците, правят грешка много голяма –
там, където те сочат, онези ги няма,
там са само трептящите сенки от тях,
които ги карат с презрителен смях,
негодувание и завист, и ярост
пред толкова младост при тяхната старост
да скърцат със зъби и размахват юмрук,
а самите те, младите, те съвсем не са тук,
те са нейде високо, във свят един друг,
те са станали вече един лъх, един звук,
един блясък сред блясъка, ослепително нов,
на своята първа малолетна любов!
Превод: Валери Петров

Когато той си отиде, светът посивя. Френският тих и съкровен поет на любовта Жак Превер пое по пътя към безкрайността.

Превер пише така, сякаш разтваря парижкия делник в сладост и го превръща в поезия. Близо 200 негови текста са претворени в песни, а някои от филмите по негов сценарий блестят като малко красиво бижу в историята на киното. Такъв е и „Децата на рая“ (1945).

А ти можеш да гласуваш за любимите си заведения и да спечелиш страхотни награди!