"Диагноза zdr bepce kp и други аномалии”

Събуждам се и сънено протягам ръка към телефона. Имам няколко пропуснати и разни съобщения. Връщам обаждания, разглеждам фийда и стигам до съобщенията. Наистина ли получавам това отново? И не е шега, тролене или нещо подобно. Ококорвам се. Идва ми да се плесна по челото.

Множество грамотни публикации, разнообразни теми, които засягаш, стриктно капсулиране сред хора, които дори не ползват латиница, за да добие представа всеки, който попадне на теб, че не би трябвало да ти пише нещо подобно и накрая отваряш съобщение със съдържание zdr bepce kp.

Понякога, когато авторът е по-проницателен bepce е заменено с gaje или krasavice, но за последното рядко се намира време, защото е дълга дума. Не е болка за умиране и следвам закона да игнорирам всичко, което ме дразни, но не се издържа. Затова ето ви превантивни мерки. Това не е оригинален начин да заговориш някой.

По-добре да не пишеш нищо, отколкото zdr kp нито на кирилица, нито на латиница, нито с допълнителни украшения или стикери.

В живота мълчанието е злато, а в социалната мрежа да знаеш как да заговориш друг човек си е направо брилянтно попадение. Съвсем наясно съм, че не всеки, който пише на латиница, е глупав или неграмотен. Към всяко ново подобно включване подхождам с идеята, че е тролене, което може да избие към адекватна комуникация, но уви това по-често са просто напразни надежди. И мъжете страдат от това. Пишеш на шега: Zdr kp, и отговорът на мацката например е: n6 ti? След това нещата не ставали по-добре.

Интересно ми е дали съществува жена, която се е зарадвала на подобно съобщение, или мъж, който се е впечатлил от „здр“ и „хихих“?

Диагнозата zdr kp застигна всички. Превърна се в шаблон за тъпа свалка, неадекватно включване, когато се опитваш да заговориш яка мацка, изобщо дъното, под което няма нищо, и въпреки това все още има хора, които съвсем сериозно пишат такива неща. Съблазняващият код, който означава: „хей, толкова ми е капацитетът, но искам да знаеш, че съществувам“, и пльоскаш наред. Дълги години ще е валиден вицът:

– Мамо, как се запознахте с тати? – Ох, беше толкова романтично. Бях скъсала с гаджето и баща ти ми написа zdr kp.

Но когато вицовете оживяват, нещата освен комични стават плашещи. Социалната мрежа малко или много подсказва навиците и стила, който даден човек притежава. Никога не ми е била важна бройката/количеството, а качеството от хора, до които достигат публикациите ми. За какво ми е някакво „здр кп“ да чете нещата ми? Толкова ми е забавно, когато някой се хвали колко последователи има в социалната мрежа, а не може да намери един свестен човек, с който да излезе да пие едно кафе.

Първоначалната идея на социалната мрежа е да социализира. Срещаш интересни хора и задържаш тези, които те вдъхновяват, и дори да не общувате с месеци, не са безлични, имате сходни разбирания за това, що е социално пространство. Едно от извращенията е, че социалната мрежа се превърна от място за социализиране в място за фукане. Там хората не комуникират, а са толкова отчаяни, че понякога оставят в списъците си масово някакви „здр кп“, без да ги поставят на мястото им.

Всеки иска тези хора, с които, когато общуваш, ти идва да потънеш в изреченията, препрочиташ редовете и се вълнуваш така, сякаш ще си оближеш монитора от кеф.

Пет букви не правят това. Повярвайте ми. Може и да го правят, но не точно тези пет букви.

Виртуалната любов не е мит. Може да е глупаво, но хората се запознават, срещат се, влюбват се, разлюбват се, очароват се, разочароват се и съм убедена, че такива чувства не се пораждат със „здр“… или поне за да се получи нещо истинско след това „здр“, е имало много повече от „кп“, капиш?

Другият случай е да добавиш някого и да мълчиш като пукал. Следиш изкъсо нещата му, но тайно го мразиш, ако е по-харесван или интересен от теб, и затова тихо заимстваш идеи, за да си куул. Дори оставяш десетина „здр кп“-та, та да му настигнеш лайковете.

Какво смислено има да си харесван от зомбита, които не могат да измислят нищо по-добро от „здр кп“?

Думите стават все по-прости, а с тях и хората, затова се спаси от диагнозата zdr kp и никога не я приемай като нещо, което си длъжен да търпиш, като нещо, което ти носи облаги, защото само с критика вдигаш нивото и ясно показваш накъде не трябва да отиват хората.

Нали така, preatel4eta?

Наръчник за добро държание в обществото.