Пиши, приятелю, пиши!
Днес празнуваме Световния ден на поезията
Поезията като всяко изкуство свидетелства за това, че хората навсякъде по света споделят едни и същи проблеми и емоции.
Поезията е средство за комуникация с най-висшите ценности на различните култури.
Според Платон при сблъсъка с любовта всеки става поет. Поезията носи онова пролетно усещане с аромат на слънце, което е способно да ни зареди по всяко време през годината.
Ето защо не мисля за случаен изборът на 21 март – началото на пролетта – за Световен ден на поезията. Чрез него ЮНЕСКО отбелязва уникалната й способност да улови творческия дух на човешкия ум. Една от основните цели е подкрепата на езиковото многообразие чрез поетичния израз, както и предоставянето на възможност на застрашените от изчезване езици да бъдат изслушани в рамките на своите общности.
Световният ден на поезията също така има призванието да насърчава завръщането към традицията на поетичните рецитали, да насърчава преподаването на поезия в училищата и да възстанови диалога между поезията и другите изкуства, като театър, музика и живопис. Също така да подкрепя малките издатели в създаването на привлекателен образ на поезията в медиите, така че тя да не се счита за остаряла форма на изкуство, а да бъде такава, която дава възможност на обществото да отстоява своята идентичност.
В последните няколко години и у нас започнаха да се утвърждават много нови поети, а поезията набира популярност и сред по-младите. Ще бъде повече от хубаво, ако тази тенденция се запази, а това е възможно само при едно условие – поддържането на потребност у читателя за стойностна мерена реч.
Стиховете са като кутия с бонбони – не ти се иска да свършват, и затова твърде често ги препрочитаме.
Ето как призовава пишещите към това Михаил Белчев:
Поете мой, не ме оставяй ти!
Не ме оставяй да те препрочитам!
Пиши, приятелю, аз моля те, пиши,
защото спреш ли, аз ще спра да дишам.
Откъснеш ли последния си лист,
не го захвърляй някъде в боклука.
Обръщай нов, а този ми прати.
Ще чуеш как го пея през улука.
Потърсиш ли ме – вятър ще съм аз,
изплел от клони новата ти песен.
Остана ми един-единствен шанс –
да бъда твоя предпоследна есен.
И в най-забързания и тежък ден има време за малко поезия и понякога тя е онази сламка, която ни държи на повърхността.
… а ние продължаваме напред,
заети в най-прекрасната умора –
почива ли от думите поет,
той прави тъжни много други хора.
– Добромир Банев
Виж и още малко на тема поезия.