Насила фрийлансър не става

Шеф ли!? Не, благодаря!

0 коментара Сподели:

Искаш да размажеш торта в лицето на шефа или може би просто да поспиш като за последно, парите все не ти стигат, работата ти не те вдъхновява, мразиш колегите си – само част от причините да хвърлиш смело (смятано от някои всъщност за безразсъдно) зарчетата към свободната практика и да започнеш да ковеш сам съдбата си. Ако не си сигурен обаче едновременно в поне три от гореизброените емоционални просветления, много е вероятно съдбата да закове теб, т.е. трябва да си убеден в желанието си да скочиш. Така че бъди добър шивач и три пъти мери.

Няма да те лъжа. Понякога се случва и да те бутнат, но „вервай ми“ – полетът си заслужава. Напусни сегашната си работа със стил (виж как).

Разбира се, не всички професии позволяват свободна практика и не всеки има необходимото въображение за това, как да излезе от порочния кръг, но не вярвам, че притиснатият в стената човек се предава. Представи си, че някой те е хванал за врата и те души. Какво ще направиш? Ще стоиш кротко под натиска му или ще се бориш за въздух?! Защо с работата да е различно? Дори е по-лесно, защото имаш възможност да обмислиш вариантите на изход. Най-хубавото е, че имаш право да грешиш.

Ако не си в състояние да загубиш, то не си в такова и да спечелиш.

Ако си мислиш, че си готов да се заемеш със свободна практика (особено ако си бил винаги на трудов договор), то ти не знаеш изобщо с какво се захващаш. Това е като имането на дете – никога не си готов, достатъчно е да го искаш.

Преди да се метнеш на въртележката обаче, намери втори източник на доход (роднини не се броят). Добре осигурените хора имат поне три източника на доходи. Ти започни с два. Това е достатъчно, защото измислиш ли подсигурителното въже, значи имаш капацитета да добавиш на следващ етап и сигнални ракети и спасителна жилетка.

Не играй тото. Това е нужно толкова, колкото да те боли глава. За да се откажеш, не е необходимо да имаш познания по висша математика. Ако играеш редовно, просто записвай в рамките на година всяко левче, което си похарчили за лотариен билет, втори, трети, осемнайсти тото-шанс, както и за всяко едно залагане. Записвай и печалбите. В края на годината ще видиш откъде е можело да вземеш парите за курса за фитнес инструктор, за професионален фотоапарат или за работни материали, с които да започнеш своето ново начинание.

Това правило не се отнася за онези „фрийлансъри“, които са професионални покер играчи, и за онези от вас, които се чувстват късметлии веднъж в годината, а е производно на „Харчи парите си умно“. Обмисли го, защото първата ти криза ще бъде, когато ти свършат парите в банковата сметка. Втората е, когато продължително време нямаш клиенти. 

Чети постоянно. Не защото нямаш какво да правиш. Защото това просто няма противопоказания. Чети всякаква литература. Това ще ти помогне да говориш за различни неща с нови хора, а контактите са най-ценният ресурс на свободната професия.

Ще помогне и на въображението ти – то също не е за подценяване, особено когато го има.

Примири се със себе си. Със сигурност ще се откажеш поне два пъти още през първата година. Нещата няма да стават както си ги планирал. Не всичко е под контрол, освен начина, по който приемаш случващото се. Точка. Ще разбереш, че си успял, когато се спънеш и не паднеш, когато спреш да се отказваш.

Всичко това работи за мен, но вай-важното правило е да намериш своите правила, които работят за теб. Помни, че насила фрийлансър не се става.

А ти какво работиш, ама честно?

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *