Смут и предразсъдъци от модните изгъзици

Всеки от нас ежедневно влиза в някаква роля, дори и най-големите бунтари, които искат да изпочупят законите на обществото, са в ролята си на…бунтари, които искат да изпочупят законите на обществото.

Какво се случва обаче когато мъже влязат в рокли? Смут, паника, национално събрание, 1 час мълчание в памет на загиналото мъжество, погнусени коментари, призив за връщане на казармата.

Все пак истинският мъж ако не е изгубил две години от живота си, ставайки с петлите, за да си оправи леглото и да се подчинява на заповеди, какъв мъж е той тогава?

Самият факт, че съществуват понятия като „истински мъж“ или „истинска жена“, е доста смущаващ. Ограничаващ. Закостенял. Живеещ два века назад.

Последните дни в социалните мрежи имаше повече дискусии за нова модна колекция, в която мъже носят екстравагантни женски дрехи, отколкото за Тръмп, бежанците и дори топлофикация. Целта на висшата мода никога не е била да наложи даден модел облекло, което още на следващия ден да залее улиците и да клонира хората – тя задава само най-най-най-основните теми и идеи, от които да се вдъхновят идните колекции.

Стремежът да провокираш и скандализираш е напълно основателен, но аз се чудя какво толкова трябва да се измисли в 21-ви век, за да се възмути целокупно един народ? Лейди Гага, Мадона, Кърт Кобейн с женски дрехи, секс по време на концерт на сцената – всичко това се е случвало и въпреки това все още цъкаме с език на повтарящи се модели и сценарии.

Особено дразнещ е двойният стандарт – колекция на жени с мъжки дрехи със сигурност не би предизвикала разгорещени дебати. Да не говорим, че всички тези колажи във Фейсбук на които от едната страна има мъж тип Конан Варварина, а от другата Евгени Минчев и уплашен вик: „Върнете ни казармата“ е от жени, които невинаги изпълняват своята женска роля в обществото, но в същото време изискват параметрите за „истински“ мъж да бъдат спазени на 100%.

Струва ми се, че модата и изкуството изобщо са едни от малките свободни зони, където човек може да пусне необуздано вдъхновението си – може да е андрогенен, да е свободен и далеч от всякакви рамки и предразсъдъци. Реалността е твърде сурова и скучна, за да бъде вдъхновител на каквото и да е. Ако можех да рисувам, нямаше да нарисувам час пик в метрото или тийнове, които пушат пред Народния. Това е толкова лесно, толкова очевидно, банално и прозаично. Не виждам и защо висшата мода трябва да се ограничава в установени стандарти и очаквания.

Ако не искаме възмущения, предлагам от утре на всеки да се раздаде чувал с черни панталони и бели тениски и да се приключва сагата.

Още ни държат униформите от комунизма, само че сега вместо с метър да мерим дължината на полата дали спазва приличие, размахваме пръст във Фейсбук и се подиграваме на всички, чийто вкус не е наш и не можем да си обясним.

Не казвам, че нещо трябва да ни харесва само защото е необичайно и провокативно, но, о, ето една щура идея – подмини спокойно. В момента в който започнеш обаче да обиждаш и да отделяш време за нападки и неприятни епитети, вредиш сам на себе си. Има дрехи, места и хора за всичко – ако те не пречат на другите и не ги заставят да бъдат като тях, всичко е точно.

Надявам се моделът за истинската жена, която ражда и прави мусака и този на мъжа, който яде шкембе чорба, псува шумно и ходи на лов, някога да се разпадне. И да разберем, че полът не определя характера, модата, хобитата и желанията.

О, ето още една щура идея – бъди различен и не ги зяпай.