Нямаме планове за днес

Нямаме планове за днес.

Резервация за двама и едно куче има всяка вечер край прозореца, от който се виждат златните куполи, дядото, който прави гимнастика с бастун и съседната мансарда, за която сме мечтали. Аз обаче гледам предимно теб и друго не ми трябва. А ти и лъвското ти его се разтапяте да сте ми любимата гледка. Добре, че съм аз и този мой поглед.

Няма букети, ни роза.

Вазата с цветята е заета вече, откакто празнувахме неделя.

Лалета през февруари са малката пролет в душата, с която ме държиш във въздуха като топъл въздух – балон.

Добре, че си ти да ме чуваш.

Няма специално вино,

ако специално е, че го отваряме за първи път и с повод, Днес имам любов, за която да пия, защото пия за нея и с нея всяка друга вечер. Нашата заедност не трае ден, а е с надежда за безкрайност. Глътка вино след целувката е празникът на това да те има. 

И добре, че съм аз да те празнувам ежедневно.

Няма подредена маса и украса.

Красивите чаши флиртуват помежду си всеки път, когато се докоснат, а после заразяват и нас. Красивите чаши са естественото продължение на всеки красив и не толкова ден,  но щом са две, краят е винаги малко по-красив. И в тези дни, добре че си ти и при теб се прибирам.

Няма ново бельо и разопаковани подаръци.

Аз съм любимият ти подарък, който не ти омръзва да разопаковаш, захвърляйки всяка нова или стара опаковка по земята.  Добре, че съм аз, да ти се подаравям всеки ден. Добре, че си ти и не ти омръзва.

Когато всеки ден ти е специален, рискуваш обявените за специални – да не са. Ден 14-ти от някакъв си месец, обезценен заради всички останали в годината.

А сега седни до мен и нека си направим космос.

Или се разходи из София: