Нужно ли е да разказваш на всеки за сексуалните си забежки, или можеш да си интересна с по-съществени неща?

Преди време майка ми каза, че отчаяната и самотна жена носи прекомерно много грим, за да скрие нещастието си. Обичам да се гримирам, но не в повече, а достатъчно. Познавах и много жени, които ми изглеждаха щастливи, а не отбягваха гримовете. Години по-късно забелязах, че наистина недоволните от живота жени стават прекалено зависими в обгрижването на външния си вид като цяло. Всеизвестна е приказката,

че човек, който винаги изглежда дяволски добре и отделя цялото време на света, за да изглежда по този начин, всъщност крие много демони.

Постепенно започва да парадира само с външния си вид и неговите заслуги, а най-често те са свързани със сексуални забежки и страстни преживявания. Хубавият грим е този, който подчертава красивите черти, а не е маска върху лицето. Точно както хубавият секс те кара да блестиш, без да е нужно да обясняваш колко точно хубаво ти е било снощи, докато си го правил, за да парадираш с невероятните си преживявания.

Смущаващо е, когато попаднеш в компанията на човек, който непрекъснато се хвали и обсъжда какво се случва в леглото му.

Особено неудобно става, когато не усеща неловкото мълчание, а го бърка с поле за изява на своя монолог. Моята спалня е в лилаво и това е всичко, което хората извън пределите й биха научили за нея. Повече научават тези, на които мястото им е там до мен, в леглото ми, а не извън границите му. Не е случайно, че интимните кътчета се наричат „лични покои“ и е съвсем излишно да бъдат превръщани в безлични. Обезличаването на личното започва, когато повече говориш, отколкото практикуваш. Изговорени приказки за това, какво се е случвало или ще се случи в леглото ти, убиват загадъчността на женската тайнственост и мъжкото достойнство.

Сексът винаги ще е тема, която, поднесена страстно, ще привлича втренчени погледи, многообразни мнения и вълнуващи заключения, но тази тема е специална. Точно както сексът слива телата, така и приказките, изговорени за него, трябва да сливат мислите ни споделено и във взаимна синхронизация.

Затова, ако разбереш, че на твой познат не му върви в секса, изобщо не е адекватно да му натриваш носа на теб колко ти е добре сега. Всички имат периоди на суша и сякаш бързо забравят за тях, когато има някой, който да споделя постелята им. Толкова безобразно скучно е, когато този „някой“ е избран само защото ти е самотно. Това, че някой е решил да си легне с теб заради качествата, които имаш, не означава, че половият живот, който водиш, е твое лично качество, с което да се фукаш.

Спалнята на умните момичета пази своите тайни. Стените й са дебели, но имат уши, които запечатват всеки стон, изрисувани са с имената на хората, които са умирали в обятията й за поредната ласка. Само тя си знае как пулсът прескача и ръцете треперят и изобщо не й е нужно на всеослушание да коментира това.

Не проумявам, когато някой упълномощава почти непознати хора да изпълняват ролята на приятели и слушат нещата, които трябваше да бъдат тайни.

Достатъчно ли ловко пазим огнените си моменти в трезора на личните ни спомени, или ги раздаваме за единия авторитет на готини мацки, които нямат нито една скучна нощ в живота си?

Истината е, че няма нищо по-привлекателно от това да си естествен. Понякога за изкуствените хора си дразнещ, но не ти пука, защото не можеш да се правиш на нещо, което не си. Естествените хора не очакват срещу себе си врагове, някак успяват да улучат баланса,  затова им приляга да обсъждат свободно личния си живот.

Те, разбира се, са съвсем различни от фуклите, които седмици наред са заспивали сами и накрая, когато някой ги целуне, усещат как жабата в тях се превръща в принцеса и искат да изкрещят на целия свят за тази трансформация. А това толкова силно отблъсква. Радвай се на щастието си достатъчно за себе си и преценено публично. Няма нищо по-устойчиво от баланса и нищо по-гарантирано от това, че когато нещо се случи в спалнята ти и си остане там… започва да се случва по-често.

Тук ти представяме секс клишета…на килограм.