Нещата от живота

...но дано подсъзнанието ти е по-мръсно от него

Нашата красива и автентична София се оказва по-мръсна от много неща на света. В днешно време „Да излезем на чист въздух“ придобива нов смисъл, защото единствената чистота, която остана, е в хората, които са читави, защото на моменти ти се вярва, че околните стават зли, тъй като дишат отрова.

Какъвто е въздухът, такива са и нравите – мръсни и прикрити. Отговорните и оторизирани органи на реда не издават информация за текущото състояние на това, което ежедневно поемаме в белия си дроб.

Актуалните комплименти към съграждани варират от „Душата ти е по-чиста от въздуха в София“ до „Дано подсъзнанието ти е по-мръсно от въздуха в София“.

Би било смешно, ако не е тъжно, защото на черния си дроб вредиш сам, когато пожелаеш, но когато постепенно превръщат белия ти дроб в черен, без дори да те предупреждават, започваш силно да се съмняваш, че имаш нужда два дроба с еднакъв цвят. Проста анатомия.

Достатъчно време съм на тази земя, за да помня времената, когато въздухът беше чист, а сексът – мръсен. Някак ми се иска да сме достатъчно чисти и смели, за да върнем мръсотията на правилните места. 

Лесно се впечатляваме от гениални акции с противогази. Вярваме, че скоро ще ни се наложи да се разхождаме с маски, а какви са мерките, които следваме, за да се разреши този проблем?

Достатъчно ли са чисти душите и умовете ни, за да осъзнаем, че когато въздухът свърши, няма да има значение колко са ни дълги и големи магистралите.

Да виждаш по-далече от носа си означава да забелязваш, че хората са стигнали дъното на мръсотията, сгушени в потрошените си домове, отопляващи се с вредни средства за околната среда, каращи старите си превозни средства, за да преживяват някак си, докато им изтече животът. На всичко отгоре трябва да дишат въздух, достоен само за негодници.

Това е, защото има промиване да мислим по грешния начин. Нужна е радикална промяна на законите и прилагането на адекватни санкции, но винаги първо се започва от мислите.

Срещам достатъчно хора, които се подиграват, че от 2019 година в норвежката столица ще се забрани движението на автомобили в центъра на града. Под нивото на столичаните е да се придвижват пеша или с велосипеди, защото това е придвижване за хипстъри или бедни. Не познавам човек, който спокойно да открива място, където да остави велосипеда си, ако има такъв. Не познавам също и шофьори, които безпроблемно намират къде да паркират. Никой дума не продумва за качеството на градския транспорт, което също негативно се отразява цялостно на положението.

Въздухът е мръсен, колкото са мръсни навиците ни, и точно толкова, колкото е силно мълчанието ни.

Научени кротко да търпят, докато не остане какво да дишат, какво да кажат и за какво да живеят.

Трафикът на мислите ни е задръстен почти толкова, колкото е този в града.

Това ли е обществото, което избираме да бъдем? Защото, ако избираме това, значи комплиментът, който отправих, си е на мястото и не трябва да го раздавам лекомислено.

Ако не искаш да мислиш затова, то разходи се с мен в снега