Хората имат чувства и в делничните дни, и когато вали

През последните месеци доста стесних кръга си от приятели. Не знам дали е, защото съм общителна, защото не умея или не искам да казвам категорично „не“ или пък защото, както казват близките ми, не си сядам на задника, но винаги съм имала прекалено много хора около себе си. А това понякога пречи да отделяш заслуженото внимание на тези, които го заслужават. Прекалено много различни компании, приятели за бар, за театър, за компания във фитнеса. Прекалено много мъже от миналото, от половинчатото настояще и от неслучилото се бъдеще. Реших, че е грешка. Изтрих телефони, фейсбук профили и срещи от графици, подредени по инерция. Както можете да се сетите, това значи, че в случая думата приятели е твърде пресилена.

Пресилена е, ама всички понякога правим една и съща грешка. Всеки има такива хора в живота си, нищо че е по-лесно да не го признае. Такива, за които си резервен вариант за краен случай. Такива, които споделят времето си с теб само когато нямат нищо по-интересно за правене.

Такива, които те оставят за друг път, а и двамата знаете, че този друг път може и да не дойде.

Аз нямам нужда от тези хора. Никой няма. Все някога и на най-търпеливите и сговорчиви натури им писва от приятели или любовници, започващи изреченията единствено с Аз. Аз имам нужда от това. Аз мога да се видим еди-кога си. Аз искам да ми помогнеш. Аз искам да ме изслушаш. Аз искам да ме разбереш. Аз искам да ме обичаш. Аз, аз, аз, ама дори в тълковния речник си пише, че „отношения“ значи взаимна връзка между различни предмети, явления или хора. Явно повече от един! И когато говори само единият, е ясно, че всичко отдавна вече е казано.

Може да съм на 25, обаче вече знам със сигурност, че сме стари за тези работи. Да отделяш време, внимание и емоции за някого, за когото си напълно наясно, че не си приоритет, е най-саморазрушителното нещо, което може да си причиниш.

Никой няма нужда да бъде за някого там между другото. Само в обедната почивка, във вечерите, в които е сдухан, във вторник, в онези дни, в които вали, или просто иска да се събуди в чуждо легло.

Хората имат чувства и в делничните дни, затова е добре да се замислиш дали тези покрай теб те поставят поне понякога на първо място. Ако не, е време да си ходиш. Добре е и да се замислиш дали има такива, при които засега номерът минава, защото дори и да не е за вярване, те също могат да си отидат.

Всеки знае, че когато НАИСТИНА искаш да прекараш време с някого – начин винаги има. Никога не си прекалено зает, прекалено уморен, ядосан или тъжен, никога не си прекалено далеч, прекалено обвързан или прекалено закъснял. Хората се спират само от забраните, които сами си слагат, и ако започнат да се оправдават с тях, е време да ти светне лампичката, че може би никога няма да си на първото място.

А красотата на отношенията, били те приятелски или любовни, е именно там. Да знаеш, че някой избира теб преди всички останали. Че иска да ти разкаже деня си, добрите новини или онова, от което го е страх. Обаче това не значи да ти разказва за някой друг, защото да си публика и главно действащо лице има огромна разлика.

Виж още за търсенето на алтернативен светоглед.