Когато с едното око винаги виждаме негативното

Добре, признаваме си, че малко закъсняхме, но просто чакахме да мине масовата еуфория от една вече добре позната ти новина. Филмът „Сляпата Вайша" на българина Теодор Ушев по разказ на Георги Господинов (прочети тук) получи номинация в категорията „Късометражна анимация" за тазгодишните „Оскари“.

Най-чаканата церемония в света ще се състои на 26 февруари. Това ще са 89-ите „Оскари“ и първият Теодор Ушев на тях. Ето защо освен едно огромно БРАВО май повече няма какво да кажем.

Чудно ни е обаче как може (?!?) в интернет и публичното пространство отново да се появи мрънкане по повода. Да, ама Теодор не живее в България. Да, ама филмът му не е финансиран от нашата страна, да ама той не работи у нас от толкова години… Да, ама не! Теодор Ушев е графичен дизайнер, плакатист и аниматор. Историята му е история за пътя от Кюстендил до Монреал. Историята му започва на 4 февруари 1968 г., когато е роден в семейството на художника Асен Ушев и преминава през 1995 г., когато се дипломира в специалност Графичен дизайн в Художествената академия. През 90-те Теодор прави главно театрални афиши, а малко след коварната Виденова зима той заминава за Канада. Там живее от 1999 г., като по-късно работи за NFB. Носител е на над 120 престижни международни награди през последните 10 години. Теодор Ушев преподава и води майсторски класове в над 20 университети и фестивали по света.

На целия този фон и бекграунд, който ти представихме обаче, нашето момче, което е номинирано за „Оскар“ с филм по разказ на един от най-популярните ни съвременни БЪЛГАРСКИ писатели, сподели в скайп интервю пред Михаела Карабельова от Bulgaria ON AIR, че след номинацията е получавал злобни, обидни и силно патриотични съобщения на личната си поща. Злобата го е застигнала чак зад Океана, защото тя, оказва се, можела и да плува.

И отново при гореизброените обстоятелства се питаме какъв човек трябва да си, че да си недоволен от един очевиден успех за всички ни.

Не само да си недоволен, но и да изпращаш хейта си да преплува един океан, вместо да потупа Ушев по гърба и да му каже „евала!“. Сигурни сме, че ако един ден българин стъпи на Марс и цялото човечество ликува, все ще се намери един БЪЛГАРСКИ гълъб, който да прелети Космоса и да му се изака на главата, защото не е стъпил достатъчно патриотично на тоя Марс, да го е**!!!

Драги сънародници, филмът „Сляпата Вайша“ е сътворен за шест-седем месеца, което е нищожен срок за един анимационен филм с бюджет от 70 хиляди канадски долара. Той победи в номинациите ленти на Дисни и Пиксар с колосални бюджети от 5 и 10 милиона. Драги сънародници в горе-споменатото интервю Теодор Ушев нарича нашата „най-голяма гордост“ в съвременното изкуство – музеят „Квадрат 500“ едно тъжно място, заради лошо подредената и на очевидно ниско ниво експозиция. Той казва, че по-тъжно място от нея са само Малашевските гробища. Драги сънародници – не се сърдете на Теодор нито за успеха му, нито, че не дъвче шопска салата докато говори за него. Нито за това, че е откровен.

През 2014 г. Канадският филмов институт издава книга, посветена на творчеството му. Заглавието й е „Dark Mirror: The Films of Theodore Ushev“ и е под редакцията на Том Максорли, изпълнителен директор на института. Опасяваме се, че може би и тя не е с трибагреника и не мирише на чубрица, което не я прави по-малко наша (защото се говори за успял наш сънародник, следователно – наша е и кефът пак е наш) и по-малко специална.

Според Ушев филмът „Сляпата Вайша“ за момиче, което с едното си око гледа в миналото, а с другото в бъдещето, но на практика е сляпа за настоящето, е с ясно послание – че сме забравили да живеем тук и сега. На нас историята ни напомня малко за сляпата Ванга, която вижда и миналото и бъдещето, но буквално не вижда моментното битие. Драги сънародници – нека отворим и двете си очи и най-после да се зарадваме тук и сега. Филм по разказ на наш писател и направен от наше момче отива на ненашите „Оскари“. Единствено можем да стискаме палци и да се надяваме бг гълъбът да спре да ака международно. „Сляпата Вайша“, с теб сме!