Посветено на Вирджиния Улф, която откри своя начин да вдиша всеки изживян момент отново

 Пиша, следователно съществувам заедно с теб навсякъде където пожелая. Усещам силата под върха на пръстите и енергията, която извира от мен, за да остане в редовете ми. Всеки един ред крие своя собствена романтика, защото пази откровенията и спомените ми. Препрочитани толкова пъти, думите ми успяват да ме свържат с всички, които изпитват моите изживявания по свои начини. Без това усещане за контрол над случващото се просто се губи смисълът. И ако е нужно да бъда счупвана, разрушавана, смазвана и предавана хиляди пъти, аз казвам „Да“, защото „книгите са огледала на душата“, а редовете са огледала на живота. Тези огледала отразяват най-добре, когато емоцията е силна.

Не ми е нужно да замърсявам света с изказани думи, когато мога да съхраня заряда на всяка силна емоция в текст. Знаеш, че „нищо не се е случило в действителност, докато не бъде записано“.

Замислял ли си се колко пъти хората са използвали писалка или четка, защото не са имали смелостта да дръпнат спусъка?

Писалката ми е като спусък на търпението, но не по течението. Жените, които пишат, не чакат да бъдат разбрани. Това е една илюзия. Те нямат смелостта да спрат желанието да се превръщат в себе си, което се случва само докато писалката се движи по белите листове.

Жените, които пишат, могат да хванат всеки твой ден в затвора на изреченията си.

Могат да сграбчат изветрелите ти спомени за шията, докато замайват въображението с аромата на очарователните си клишета.

Жените, които пишат, могат да те влюбят в себе си или да те накарат да ги мразиш силно, но към жена, която пише истински, никога не може да останеш безразличен. Жените, които пишат, изпиват думите като вино върху устните, за да опияняват всички около себе си с изкусното боравене на въображение, облечено с фрази. Те не са винаги жени, защото тялото им няма значение, а усещанията нямат пол, религия и норми.

Жените, които пишат, могат да сътворяват светове, които не познаваш, могат да се превърнат в твоя муза, без някога да си бил в леглото им. Ти ще заспиваш до книжните им одежди и ще мечтаеш за погледите, които описват, послеписите им, многоточията и въпросителните, които рисуват в главата ти. Когато те пиша, аз обсебвам всичко онова, което си мислиш, че отдавна си е отишло, за да ти покажа, че то винаги ще бъде актуално.

Пиша те, защото това е начинът винаги, когато имам нужда да те съблека пред мен гол и чист. Пиша те, за да те оставя в заблудата, че си по-силен и можещ, и да се наслаждавам на чертите по лицето ти, които се отпускат. Някога Вирджиния Улф е казала, че

една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза,

но аз искам да пиша всичко, защото иначе се чувствам така, сякаш нямам нищо.

На 25 януари се навършват 135 години от нейното рождение. Цялото текущо вдъхновение за това, какви са жените, които пишат, е посветено на редовете, в които тя е жените, мъжете и всички чудновати същества, които си е позволила да преминат през нея и които ми позволи да открия в себе си.

Разгледай, красавиците от миналото, които крепяха света на раменете си, докато си нанасяха червено червило.