Един човек, а сякаш цяла вселена

Монолозите на театралните сцени са онези форми на изкуство, които оставят зрителя насаме със самия себе си. Поставят го на един стол и срещу него хвърлят огромно количество изкуство, което е  заключено в един-единствен човек. Персонаж. Вселена. Актьор. Актьор, който пълни сцената и има нелеката задача да успее да изкара цялото представление на раменете си. Интимността и тихата дълбочина на моноспектаклите понякога са за предпочитане пред пищните и шумни постановки.

Градът ни предлага богато театрално разнообразие. Всяка вечер хората с вълнение се тълпят пред театрите в центъра. В Красна поляна обаче има един малък театър, който пази в себе си онази ретро романтика и интимност, които сякаш липсват на днешния забързан сят. „Ателие 313“.  Именно там се случва „Мечтата на пътуващия актьор“. Брилянтен моноспектакъл на Георги Спасов.

Всяка година гледам Георги Спасов в тази роля. Тази година няма да съм в София и най-малкото, което мога да направя, е да ти разкажа. Да ти поговоря. Да те накарам да пожелаеш да вкусиш една мечта. Пиесата е част от живота ми и много ми се иска целият свят да чуе за малкото вълшебно пространство, скрито зад вратите на Ателието.

Още влизайки през прага на театъра, зрителите сякаш посещават един друг свят. Облак от аромата на театралното изкуство, множество малки свещи, ароматни пръчици и чаша вино. Това е атмосферата, която предразполага хората за предстоящата им среща с един изключително способен артист с богат поглед, много думи, думи… и две гуми. Най-обикновени велосипедни гуми, които обаче оживяват в спектакъла. Те се превръщат в сърца, вратовръзки, шапки, хора, бинокли и какво ли още не. Пътуващият актьор кара зрителите да изживеят неговата комична и забавна, но болезнена и тъжна история.

Моноспектакълът на Георги Спасов е доказателство за това, че малката сцена не може да сложи рамка на големия актьор.

В рамките на представлението пътуващият актьор се смее, плаче, пътува, търси любовта, среща много хора по пътя си, очарова се и се потапя в тъга. Той е шут. Смешник. Един особняк, който забавлява тълпата с някакви си гуми. Но под всяка една дума на този особняк, под всяка шега и смешка се крият човешките и обикновени болки на един разбит човечец, който търси едничкото, за което всички се оглеждаме цял живот… Зад малката врата на „Ателие 313“ ухае на театър, любов и минало.

Часовниците се превъртат назад, времето спира и магията започва да се случва.

Не е от големите сгради, не краси центъра на София и няма големи рекламни плакати по улиците… Ателието е малко съвършенство, което е толкова изящно в изкуството си, че може да си позволи да не се предлага шумно на масите.

Ако ти е писнало да ти крещят в лицето за едни и същи постановки, театри и актьори, а ти се гледа нещо, което искрено да те накара да се усмихнеш, но и да пусне бримка на тъга по лицето ти, отиди на 17 декември от 19:30 часа в „Ателие 313“. Едно от най-смислените театрални пространства в София.

Тук можеш да разгледаш най-забележителние постановки за края на 2016 и началото на 2017.