Лозьо, Алекс и Емо ни разказват за планината през зимата

Планината носи специална емоция, това е ясно на всеки, който се е качвал нависоко. А още по-хубаво е, че планината през лятото и планината през зимата са два различни свята, чиито усещания са просто несравними. Затова на прага на белия сезон нямаме търпение да й се отдадем отново, но преди това да се случи, се срещаме за няколко бързи съвета с трима наши приятели:

ФРИЙРАЙД С ЛОЗЬО

Подаряват му сноуборд, когато е на 13 и оттогава зимата все не му стига. Фрирайдър е от момента, в който овладява дъската за първи път.

Любимите ни планини в България са супер за фрийрайд, от всички най много се радвам на Рила. Първо се качвам с кабинката до горе, а после, ако тройката на Маркуджик работи, продължавам към нея. Ако не, правя лек преход, след което започва същинската част на приключението. Спускането в началото е полегато, после теренът става стръмен, а след това следва и тераса, заобиколена от малки и големи скали. Ако пудрата е дълбока, скалите са супер за скокове, така че не го мисли. Надолу се продължава по Мусаленската пътека за пълно щастие от спускането, която те отвежда с усмивка на уста директно до лифта.

ПРЕХОД С АЛЕКС

Той е част от екипа на Happy Escape, като с този проект се опитва да развива хобито си, свързано главно с некомерсиалният туризъм.

Мусала е един от най-приятните върхове за качване във всички сезони. Може да го качите по различни маршрути, като един от лесните е Боровец – Мусала. Хубаво е да се тръгне рано сутрин. Колата се оставя някъде в кк Боровец, след което се тръгва нагоре в посока двореца Царска Бистрица. Малко след него вляво е Мусаленската пътека, като маркировката й е по заснежените дървета и е в червено. Самото качване е доста интересно, защото освен пътека за нормалния турист, през зимата тя е и ски писта. По този повод се препоръчва да се внимава и да се катери отстрани. След прехода в гората следва прекрасната долина на река Бистрица, а вдясно се падат Маркуджиците. По долината сравнително лесно се стига до хижа „Мусала“, като разстоянието дотук може да отнеме между 4 и 6 часа. Ако се смрачава, е хубаво да се пренощува в хижата. Пътят до върха е към 2,5 часа, като при него се следва коловата маркировка. След заслон Ледено езеро качването е най-интересно – то се случва по скалист ръб, по който има въже, закачено за жалони.

Трябва да се обърне внимание, че пътят от хижа “Мусала” до върха се различава от летния в началото на участъка.

ЛЕДЕНО КАТЕРЕНЕ С ЕМО

Емилиян Колевски е сред най-горещите  имена в родното катерене. Освен по стените може да го видиш и като дубльор в холивудски продукции.

През 2012-а заедно с Мартин Маровски създадохме “Тънка червена линия”. Това е маршрут на източната стена на Червена дяволска игла в Рила, който се намира в Мальовишкия дял. Можем да го определим като алпийски, дълъг е около 200 метра и е разделен на 7 яки въжета. Хубаво е да се минава сутрин, а единственото, което е нужно, за да се измине, е въже от 80 метра и 20 примки. Иначе се стига дотам с кола до паркинга на хижа „Мальовица“, откъдето се тръгва по маркирания път. Подминава се самата хижа, след това и втора тераса, тръгва се в посока заслон „Бак“, като от там целта са катерачните маршрути по вр. Иглата и южната стена на Двуглав. Маршрутът има претенции да е сред най-трудните у нас, но пък си заслужава, ако си фен на катеренето. За да се надъхаш, можеш да изгледаш филма на Стоил Димитров “Тънка червена линия”, в който супер подробно е заснет процесът по създаването му.

Маршрутът е сред най-трудните у нас, но си заслужава заради поклащането над безбрежната шир.

ВСИЧКИ СПОРТОВЕ ПОД ЕДИН ПОКРИВ В DECATHLON

КОИ СА УЛИЧНИТЕ ПРЕВЪЗХОДНИ?