Нещо, което президентът няма да ти каже

Ако трябваше да опиша 2016 година, бих я представил като постоянна морална борба в своя микрокосмос – дали да се дистанцирам от всички глупости, случващи се наоколо, несъмнено нанасящи непоправими щети на психиката ми, или трябва да се чувствам отговорен като постдигитален Дон Кихот да се бия с вятърните мелници на идиотизма, да бъда обществено активен, да бъда човек с позиция и да се надявам след време някой да причисли делата ми към „светлата страна”. Прекалено много теория, прекалено малко време. Нова година скоро ще дойде, затова да направим равносметка на нещата, които (не)ще запомним от приключващата 2016 година.

ДЪЛГИТЕ ФЕЙСБУК СТАТУСИ

Живеем в свят, в който ежеминутно някъде се извършва някаква несправедливост, и слава богу, че има хора, които ще опишат подробно всяка една от тях във Фейсбук статус.

Нищо няма да спестят. И снимки ще качат. Каква полза да помогнеш на някого, да звъннеш в полицията или да искаш книгата с оплаквания, когато това не генерира лайкове. Ще се оплачеш във Фейсбук, така правят всички. Ще го направиш надълго и ще вкараш възможно най-много лично мнение, накрая може и поука. Статусът няма да промени нищо, но ти знаеш как да го направиш да изглежда ефектно. Проблемът е само, че дългите статуси станаха прекалено дълги, но пък Фейсбук обществениците компенсираха с липса на съдържание и така всичко си дойде на мястото. И без това никой не ги четеше. Лайк по симпатия за вас!

ЕВТИНИТЕ САМОЛЕТНИ БИЛЕТИ
Нискотарифните самолетни компании превърнаха изстрадалия българин в истински шушлеков космополит. Който е летял с такава компания, е виждал и стотиците конфискувани бутилки с ракия до скенера. Ние не купуваме, ние си носим (в ръчния багаж, разбира се, другото се плаща). Вече е обидно да питаш някого, дали е ходил в Рим или Барселона, питай го за по-непопулярни дестинации, примерно Мачу Пикчу или Паметника на Шипка. А ако пък поне половината ти приятели не са „подпирали” кулата в Пиза, значи нямаш интересни приятели. Лайк и за вас, креативни фотографчета!

КОНЦЕРТНИТЕ РЕФЕРЕНДУМИ
„Аз съм израснал с песните на Слави, затова ще подкрепя референдума” беше последният логически нонсенс, който лайкнах миналиямесец, преди да потъна в забравата на творческия детерминизъм. Последва затваряне на Орлов мост и бърза фотьойлна война в интернет на „хората на статуквото” и хората тип „референдума на Слави ще оправи държавата”. Накрая и двата фронта вкараха аргументи от последна инстанция:

„Как така уж никой не слушаше чалга, а 150 000 човека били на концерта?” – първите, и „Слави не е чалга” – вторите.

В крайна сметка всичко завърши без победители, а референдумът отиде да се решава от хора, доказали неспособността си да решават каквото и да е.

НЕЗАВИСИМАТА БЪЛГАРСКА ЖУРНАЛИСТИКА
Пример за оксиморон. През 2016 година обективната журналистика се превърна в нашето чудовище от Лох Нес – всички са чували, никой не го е виждал. Оказа се почти невъзможно да си купиш вестник или да гледаш някой тв канал, без да приключиш с вакуум помпа върху главата, смучеща здравия ти разум. В интернет все още може да се намери нещо смислено, но и там трябва да минеш през безброй филтри, за да попаднеш на 5 новини, които не са украсени с неясни заглавия с възклицания и удивителни и около които не изскачат целулитни гъзове на „известни личности”. Всъщност някак симпатични са и в същото време отвратителни журналистите от българските медии. Тази форма на живот, чиито върховни интелектуални постижения са статии от сорта на „Николета лъсна без сутиен (СНИМКИ)”, а морални убеждения такива, че с чиста съвест прекъсват мъката на жена, загубила детето си, за да анализират и коментират американската вътрешна политика, нейното влияние в световен мащаб и как това ще промени живота на хората в България. Всичко в името на рейтинга и насветия клик. Наистина стана много досадно да атакуват с всички сили естественото право на човека да го бóли кура за глупости. И не, уважаеми редакторе, не искам да знам как изглежда Джена без грим.

ПОГРЕБЕНИЕТО НА ЗДРАВИЯ РАЗУМ
Никога досега толкова хора не са се обединявали около някакво заключение, както след случая с бежанците в Харманли. От общи работници, през „видни обществени анализатори”, популярни медийни лица, премиер в оставка, та чак до Магърдич Халваджиян посланието беше почти еднакво „Бежанците започнаха първи, ние с нищо не сме виновни”. Такова ниво на бягство от отговорност, изтъквайки на преден план чуждите действия и оправдавайки личните бездействия, е присъщо на бедните и страхливите. Най-отчайващото е, че това поведение не демонстрира друго освен колективна неотговорност. Какъв пример даваме на който и да било, ако оправдаваме собственото си безсилие да спазваме закона и да съдим другите според нарушенията им на този закон. Като резултат безсилието и медийната паника се изродиха в псевдо-патриотични тълпи с един-единствен враг – бежанците.

КОЛЕКТИВНАТА ИНЕРЦИЯ
Глобално погледнато, една от главните причини, поради които и следващата година няма да е по-добра от изминаващата, е, че тази не беше достатъчно лоша.

Законът за инерцията остава в сила, докато не започне да действа Законът за революцията.

Понеже идват празници, а и има доста интересни сериали по телевизията, засега така ще е. То пък и с кого да правиш революция… Както и да е, глупавите винаги побеждават, това е 100% сигурно, така че няма абсолютно никаква нужда да се притесняваме.
Весели празници!

И нещо, което пропуснахме да споменем…