Предъвкването на ужасите в нас и извън нас води до оръжие за масово унищожение

Нюз фийдът ми във Фейсбук  последните дни е еднообразен, както когато има важен мач и всеки втори пост ме информира за резултати, които не ме интересуват. Решавам да се разходя навън и до мен  долитат различни разговори, в които присъстват имена като Цецка, Генерал Радев, Тръмп, новите гадни изображения на кутиите за цигари и клетви срещу бежанците.

Изобщо красота! Опитвам да се абстрахирам не само от локални и глобални проблеми, но и от своите собствени, заглушавам всички дразнения, тревоги и гласове и се отдалечавам на импровизирано пътешествие из улиците  на Барселона, когато най-голямата ми тревога беше къде ще пием сангрия и тройното увеличение на луничките ми от слънцето.

Егоистично ли е да искам отшелничество, докато светът се разпада от глад, войни, мизерия, политика, омраза и болести?

И мога ли всъщност с моето жалко притеснение да помогна по някакъв начин? Подигравайки се на прическите на Тръмп и Цецка какво точно постигам? В този ред на мисли ми е много интересно защо външният вид е толкова определящ. Сигурна съм, че ако Цецка и Пеевски изглеждаха като модели, но със същия умствен капацитет и наглост като сегашните, към тях нямаше да е насочена толкова омраза. Което е почти толкова тъпо, колкото и техните прояви в публичното пространство. Не знам докога нечий външен вид толкова ще ни нахъсва да измисляме вицове и плоски шегички, свързани с килограми и коса, но  да сме адски тънкообидни на тема собствени паласки.

Като човек, който не притежава телевизор, но плаче редовно на новини, без значение под каква форма прочетени, не искам да игнорирам злощастията, но не виждам и причина да ги обсъждам, докато не ми излезе пришка на устата. Както каза една позната наскоро – „ако толкова истински ти пука за децата в Нигерия, ще отидеш да ги спасяваш“. Всеки друг избор е комфорт и егоизъм, в което отново няма нищо лошо, стига да не го прикриваме лицемерно. Затова ми се струва много по-разумно, ако можеш да помогнеш на просяк, човек в безсъзнание, изгубено куче, вместо да мрънкаш в колко скапана и бедна държава живееш.

Понякога ти става неудобно, че всичко ти е наред? Радвай се, че имаш необходимото, за да бъдеш полезен на друг, вместо да се гризеш от излишна вина.

С много малко можеш да зарадваш много деца от дом за сираци, и то не непременно по Коледа, има и други дни в календара!

Уморена съм от непрекъснатото споделяне на плашеща информация, животът е достатъчно стряскащ, искам поне в социалните мрежи да има някакво нормално разпределение между кофти новини и радващо окото съдържание. Обвинявали са ме немалко пъти, че се правя на твърде арт във Фейсбук, защото главно споделям някакви отвлечени цитати, снимки и песни, но това е моят начин да предам нататък по веригата нещо красиво, което мен ме е стоплило и вдъхновило. А след това да помогна, колкото мога, наистина на някого в беда, без да бия публично камбаната и да очаквам бурни аплодисменти. Когато не успявам да направя нищо добро, споделям благотворителна инициатива и знам, че поне един от моите приятели ще участва в нея наистина. Един е по-добре от нула, нали?

А ти как се чувстваш от политическото положение? И какво правиш всъщност, за да го подобриш? Забелязвам, че най-оплакващите се никога не са ходили на протест и не са заявявали особено твърда позиция по важен въпрос.

Ще завърша с нещо отвлечено, за да не изневерявам на стила си. Останалите теми ще се предъвкват и без моя принос.

Винаги мечтайте и се целете по-високо, отколкото знаете, че можете. Не се задоволявайте само с това да бъдете по-добри от съвременниците или предшествениците си. Опитвайте се да бъдете по-добри от самите себе си.

Уилям Фокнър

Кой е най-добрият свят за живеене и какво оставяме след себе си?