Антония Йорданова и нейната #untaggable личност

Диляна Флорентин

Тя е противоречива личност за всички, които не я познават, и доста приятен, мил и любвеобилен човек за тези, които са близо до нея. Често излива на личната си фейсбук страница чувства и емоции, сполетели я от близки срещи със заобикалящата ни всички реалност и почти толкова често се намира някой, който да я категоризира като "хейтър" за това, че е изказала мнението си по този или онзи въпрос.

Ако питате нас,

Антония Йорданова няма порядките на добро момиче в смисъла, който би го разбрала майка ви, но всъщност точно този бунт дава широки криле на необичайно отворения й ум за новото и промените.

Това се вижда в проектите, по които работи, като нещата, които създава за 12 Magazine и Go Guide, са силно разпознаваеми дори за онези, които не са чак толкова развълнувани от модата по принцип. Гледаме я на екран в "Преди обед", когато ходим на работа следобед или я засичаме в шоурума на Knapp, където мъдри стилистични провокации към нестандартно мислещи и артистични хора. Наместваме се удобно в планираните й ангажименти и питаме точно толкова, колкото ни е нужно, за да изтрием всички тагове, стоящи пред личността й.

Всичко ли е въпрос на вкус?
Всичко е въпрос на вкус, да.

Кой го възпита у теб?
Вярвам в първите седем за добро или лошо и в тази връзка майка ми и баща ми са хората, които се постараха да възпитат в мен вкус и абсолютно безкомпромисен стремеж към красивото.

Мама беше почитател на класиката както в модата, така и в музиката, в литературата и във всеки аспект на изкуството. Едва наскоро се замислих, че ако беше жива, щеше да харесва доста повечето дрехи, които създавам.

Баща ми е човекът, който ме научи, че евтиното винаги излиза по-скъпо, и благодарение на него разпознавам и предпочитам стойностните материи и изработка – все ме привлича най-скъпото, нищо че повечето такива неща не отговарят на възможностите ми – поне съумявам да ги видя и оценя.

Ограниченият бюджет на хората оправдание ли е за това, как изглеждат те?                
Разбира се, че не е. Ако имаш макар и ограничен бюджет, но го похарчиш разумно и с вкус, може да разполагаш с оскъден, но добре изграден гардероб – в него може да има дънки, бял тишърт и черно сако, но така няма да сгрешиш в нито един ден от живота си. А когато отново имаш също толкова скромен бюджет, просто ще добавиш още една или две дрехи със същата премереност и мисъл.

Най-срамното място, от което си пазарувала?
Не зная дали има срамно място, от което може да се пазарува. Секънд хенд магазините отдавна са страст на много хора, за които модата е начин на живот, пазарите (особено тези, които са извън пределите на България) са абсолютно вдъхновение… не бих казала, че ако имаш усет и вкус, реално има място, което може да бъде категоризирано като срамно.

Най-голямата находка, на която си попадала?
Възхищавам се на умението, вероятно и на дозата късмет на приятели и познати, които изключително успешно правят добър пазар в секъндите. Аз нямам находки от там, така че се радвам на тези, които са свързани с традициите и културата на местата, които с все по-голяма страст посещавам, когато имам възможност. Пътуванията са единственият сигурен източник на позитивна енергия в големи количества, затова все повече смятам за находка изгодни цени на самолетни билети и някакви покупки, които правя на съответната дестинация.

Любимият ти елемент в облеклото?
Всичко е въпрос на периоди при мен, но определено имам особено отношение към аксесоарите. За мен това е малко като подписа в долния край на картина – слагаш ги и вече си придал характер, вече си разпознаваем! Издават толкова много за човека, който ги носи… Изключително любопитен за мен е и начинът, по който ги ползва или не определен човек – също толкова важно е, колкото е за добрия готвач съотношението на подправките в едно ястие.

Бизнесът победи ли модата вече?
Ооо, много отдавна!

Има ли надежда за стила на българина?
Не, никога не е имало – не се и задава.

Как те карат да се чувстваш събития като „Златната игла“ и „Седмица на модата в София“, да речем?
По някаква причина преди известно време и аз получих „Златна игла“, което все пак е засвидетелствано уважение към труда ми, но е факт, че не се чувствам на мястото си на подобен тип събития. Струва ми се крайно неудачно на тези форуми от десетилетия да участват едни и същи имена. Отдавна са спрели да изглеждат адекватно на съвременната модна сцена (някои пък даже не могат да се похвалят, че някога са били адекватни изобщо). Да, вече се представят и млади дизайнери, но те са като бяла лястовица и обикновено фигурират на събитие с по един представител. Локациите са особени, водещите също, прави се „евала“ на определен контингент и в това няма нищо „модно“ . Не показва реалното ниво на хората, които тепърва завършват и наистина са носители на добрите идеи. И за да има развитие, за да има и някакво, макар и доста недостатъчно поощрение за хилядите млади хора, които са избрали тази своя страст за водеща в живота, е добре да има такива събития, но те да им дават поле за изява, а не да им напомнят, че талантът и усилията нямат значение пред други фактори.

„Седмицата на модата“ дори нямам сили да коментирам – обидно ми е да го изричам. Това са едни забавни вариететни вечери с дефилета, които изглеждат част от програмата, но не намирам пресечна точка с модата.

Генерално концепцията на това събитие е абсурдна, голяма част от участниците също – най-голямата обида остава гръмкото име, което можеше да обединява малкото работещи и представляващи модната сцена у нас. До момента то не включва дизайнер, гримьор, стилист, фризьор, дори модел, който да присъства  адекватно и да е фактор в модата. Риалити героини и плеймейт призьорки, които са решили да станат дизайнери, заобиколени от бюти антуража си… не мисля, че говорим за мода.

Какво мислиш за „старата генерация“ дизайнери?
Че отдавна са направили своя опит в живота, че не трябва да се самозалъгват, че са творци, и с достойнство да дадат път на хора, които тепърва могат да се развиват. Някога са поставили основи, колкото времето и ситуацията им е позволявала, но да гледаме едни и същи рокли вече 20 и повече години не е стимулиращо за никого.

Има ли някой млад бг дизайнер, на който симпатизираш?

Да, намирам стила и подхода на MINOAR за последователен и добре помислен, харесвам и едно младо и талантливо момиче с премерено поведение и много вкус, вложен в дрехите, което се казва Беата Първулова, а пък Beyond са най-добрите за мен при роклите за специален случай. 

Последният випуск магистри от специалност МОДА към НБУ бяха фантастични и смятам, че са абсолютно достойни да представят страната ни адекватно.

Как вървят нещата с Knapp? Има ли почва у нас за бутикови брандове, които не създават конфекция?
Поставяме си нови предизвикателства и намираме смисъл в трудната концепция за една трудна сцена, каквато е българската. Още в самото начало знаехме, че това не е разумен, а емоционален и изцяло творчески избор и че той води до много задънени улици, но не се оплакваме! Съществуваме и сме благодарни за обратната връзка на безценните ни клиенти – това, че ни харесват и оценяват, дава смисъл на всяка следващата колекция.

Какво е ДНК-то на бранда?
Много се стараем всеки сезон, независимо от темата и изразните средства – държим да си личи, че става въпрос за KNAPP. И определено думата, която  първо ми идва на ум е „характер“. Мисля, че вече имаме търсения имидж на разпознаваема марка – понякога може би даже се славим като по-смели, отколкото смятаме, че сме. Всеки сезон задаваме различна тема на колекцията, която респективно е определяща за името, както и за това, което съдържа тя. Лично за нас освен творчески маркер този подход оставя и друг отпечатък – свързан с приемането и преживяването на всяка една колекция както от нас, така и от клиентите ни. Т.нар. „военна колекция“, както и „лалетата“ например са безспорни лидери в класацията на нашите почитатели.

Кое е твоето място – зад кадър, докато работиш по сесии, на екран, докато разнищваш тенденции, или до шивашката кукла, работейки върху дрехите?

Не обичам да се занимавам с неща, които не усещам или съм принудена да правя. В този ред на мисли всичко, с което се занимавам, ми носи приятни емоции и евентуално удовлетворение.

Докато работя зад кадър, съм много себе си – независимо дали съм или не в настроение, независимо дали нещата се получават лесно или трудно – мога да премина доста състояния и да преживея всичко в максимална степен, особено ако съм с любим екип. На екрана ми е учудващо комфортно и спокойно, макар никога да не ми и било цел да бъда част от това. Над шивашкия торс не работя – имаме един незаменим конструктор-моделиер, който е архитектът на нашите дрехи. Аз съм креативен директор и работата ми е свързана с идеите и рисуването, а Дани е човекът, който поема щафетата оттам нататък.

С работата си по толкова различни проекти, на този малък пазар, какъвто е нашият, не експлоатираш ли безмилостно таланта си? Имам предвид ти като стилист как се справяш с ограниченото предлагане, което има тук?
Аз съм този тип човек, който така или иначе, където и да се намира, ще експлоатира безмилостно таланта си „до дупка“. Предлагането не е ограничено – след като аз и мои колеги живеем от работата си, значи има и предлагане, и търсене. Справяне сякаш не е най-точното понятие, защото не съм човек, който скоро е оставал без работа – бих казала, че на моменти трудно смогвам да отделя време за личен живот.

Как успяваш да излезеш от рамките?
Без да знам какво точно визираш, мисля че това е нещо, което или ти идва отвътре, или просто няма смисъл да се напъваш.

Най-добрият съвет, който си получавала някога?
Да се грижа повече за себе си, защото няма кой друг да го направи по-добре от мен самата.

А какъв съвет би дала сама на себе си, ако беше на 16 години в този момент?
Да не преживявам твърде емоционално повечето обичайни житейски казуси.

Какво те държи будна през нощта?
Нормалните неща, нормалните човешки тревоги.

Какво е първото нещо, което правиш сутрин?
Поглеждам телефона си.

Кой е най-лошият ти навик?
Да си зарязвам зарядното вкъщи.

А черта в характера ти, за която си сигурна, че хората не харесват?
Разбира се, че прямотата ми – нали именно заради нея удобно съм характеризирана като хейтър – дори в хаштаговете към заглавието на този текст.

Какво ти дава и какво отнема възрастта?
Този въпрос не се ли задаваше, когато минеш 50 години? Дава ми все по-бърз и точен scan на хората срещу мен и все по-рядката възможност да се развълнувам и изненадам от неща, които преди лесно са ме озадачавали.

От какво се въздържаш най-вече?
Като цяло не се въздържам (май само от наркотици – обичам мозъкът ми да си е на мястото през цялото време, защото съм control freak).

Понякога си болезнено откровена във фейсбук, позволяваш ли си и на живо да си такава?
Разбира се! Какъв е смисълът да заблуждавам някого или евентуално да си причинявам дискомфортни ситуации от евентуални засегнати, ако не мога да изнеса това „бреме“? Да, социалните мрежи са част от живота ни, но не бих хабила енергия да градя фалшив образ – в крайна сметка не говорим за споделяне на мъдри мисли и плюшени мечета с червени сърца и кичозен шрифт, а за повсеместно неприятни теми и заключения – аз просто ги поднасям със сарказъм и за по-лесно хората го наричат злоба или хейт.

Генерално никой не обича да рискува да не бъде „одобрен“ и „харесван“, затова повечето ме смятат за странен вид.

Зная, че често коментирам неща, които или се знаят, или поне половината разумни хора са мислили, но нямат „топки“ да изрекат. По презумпция откровеността не носи приятни последствия, но не приемам да бъде поставяна на всяка цена в графа „хейт“, защото така е по-лесно за масата. Винаги имам аргументи, когато не одобрявам или откровено не харесвам някого/нещо. Разбира се, не ангажирам никого с тях, затова би било добре да не ме „хранят“ в замяна – елементарно е, като мисленето на повечето хора, уви.

Все оставам с усещането, че имаш някакво вътрешно недоволство от начина, по който живее средностатистическият българин. Мислила ли си да напуснеш България? Какво е нещото, което все още не можеш да приемеш тук?
Разбира се, че имам недоволство и то не е вътрешно, а съвсем ясно и многократно изразявано „външно“. Нямам логично обяснение за нелепия начин, по който живее и изглежда средностатистическият българин, но е факт, че можеш да разпознаеш нашенеца отдалеч, където и да се намираш. Той няма никакъв стремеж да бъде адекватен на днес и сега и дори демонстрира гордост от този факт. Българинът не обича да открива, а да следва и винаги „ гледа в паничката“ на най-близкия до него. Не е особено работлив, но затова пък винаги изисква и е готов да спори, че не му се дава достатъчно. Той е сигурен, че прави нещата по най-добрия начин, и нищо не може да го убеди, че всъщност изобщо не е така. Какво следва да харесва работохолик и перфекционист като мен? И макар да стоя зад думите си не, не съм мислила да напусна страната – обичам приятелите си, кучето си, близките ми хора и любимите ми улици, но не изключвам при правилно стечение на обстоятелствата да избера по-продължителен престой другаде.

Ти си силна, еманципирана жена, в този ред на мисли страх ли ги е мъжете от теб?
Не зная дали ги е страх, но знам, че не съм най-лесният събеседник и партньор. Вероятно някои ги е страх – в днешно време мъжете изтъкват като позитивна черта послушанието, така че точно на тези не съм им типаж, да . Това обаче не ме интересува, защото очевидно няма как взаимно да се потърсим и намерим по пътя.

С какво би заменила един хубав мъж, без да се замислиш?
С почти всичко – по принцип не си падам много по хубавци. Важно ми е мъжът да ме разсмива, повече от това да е хубав в общоприетия смисъл.

Коя е най-красивата жена?
Предполагам, че клишето повелява да кажа „щастливата“, но наистина нямам представа – мъжете и жените имаме различна и объркваща представа за това понятие, затова вече не смея да предполагам.

Колко е важно да бъдеш сериозен?
Изключително! Когато обаче говорим за коректност, иначе нищо не е  твърде сериозно – живеем в крайно абсурден, но често забавен свят.

Ако не беше татуиран, откровен и устат стилист, каква щеше  да бъдеш?
Всичко е въпрос на гледна точка – и сега не съм само това, просто наличието на позиция в общество като нашето се нарича хейт, а аз съм критичен, но доста мил и любвеобилен човек.

Антония Йорданова е един от онези #untaggablepeople, които са някак неуловими и трудно можеш да определиш еднозначно. Виж повече за кампанията тук.