Времето е най-оскъдният ни ресурс и си изтича между пръстите

Някои определят смислено изживените дни като дни, изживени в страст, с огън,  в надпревара със себе си и вечно гонещите ни копнежи по това, което нямаме, променяйки света към по- добро, помагайки. Как аз определям дните, в които пия от живота? Това са дните, в които не усещам тежестта на гравитацията, не усещам себе си, а сякаш някой по- велик от мен временно е превзел тялото ми, мислите ми и сърцето ми. Тези дни са божествени. Те са естествено красиви без пудра и спирала, без руж и коректор. Красота вън, вътре, навсякъде.

Как да се задържа в тези дни или по- скоро как да ги умножа, удължа, за да могат да утолят жаждата ми да съм жива. Дни, които да заситят глада ми към истината, която е красива, не другата ( другата всички я познаваме много добре!).  Алчността е  силен мотиватор. Търся начин и мира нямам –

искам рецептата, как да не ожаднявам, как винаги да съм онази, която не стъпва по земята от радост и почти разбира езика на птиците.

Толкова е близо отговорът и толкова много теории, толкова учители, толкова желания и интуиция, и мисли, разговори, филми…Гъделичкат ме по носа и бягат. И ето пак – Как да не губиш миг от живота си? Как да изживяваш всеки миг пълноценно и доволно…

Непрекъснатото доволство явно не е в плановете на живота (поне не на този живот).

Все нещо те пощипва и боцка. Все нещо ти е неудобно и не е на мястото си. Освен в онези дни, разбира се…Връщам лентата, опитвам да си спомня всеки детайл от онзи перфектен ден – кой го създаде, аз ли бях – дали защото правих йога сутринта, или защото бях с този прекрасен  човек, или защото планетите се бяха подредили, или защото беше новолуние…Дали някой друг не го създаде за мен?

Или е случайност? Бях чела някъде, че

хората не можем да спрем да търсим повтарящ се модел, който да ни отведе към непрекъснато щастие, което, разбира се, е илюзия.

Запомняме формули, които се опитваме да повторим с надеждата,  че можем да се превърнем в сътворители на магията. Вечната ни неудовлетвореност се дължи именно на това – търсим идеала, перфектният момент, и когато го намерим , искаме да не приключва, да се изсипва в огромни количества , непрекъснато, безспирно. Вечното щастие!

Всъщност това е, което правим всеки ден, всеки миг – повтаряме модели с надеждата да примамим пълната радост. Всичко което правим  всеки ден е нашият си начин да търсим пътища към щастието  или, ако вече сме го намерили – да го удължим,  разширим и го накараме да продължи по- дълго, по- пълно, по засищащо. Твоето щастие е по- различно от моето щастие, но е също толкова интензивно и красиво. Пожелавам ти да намериш своето днес!