Не можеш да пушиш вътре. Достатъчно е, че витаеш като дим в мислите ми

Познавам те от толкова скоро, а вече си се превърнал в цигарата, която никога не искам да свършва и гори по устните, езика и небцето ми. Ние стоим един срещу друг, втренчени като котки, които очакват нещо. Слушаме нашата музика, която се превръща в неизречените думи, и не е толкова тежко, защото няма неизказани неща между нас дори когато мълчим.

Ти знаеш, че аз не пуша. Така и не допуших никоя цигара в живота ми и всеки път, когато я подавах в чужди устни, все едно оставях нещо недовършено, като връзките ми.

Свиваш си цигара и я палиш. Не ме питаш дали може да пушиш вътре, защото всичко е толкова далеч от повърхностното, че няма накъде да излезеш и избягаш. Огненото й връхче блести в тъмнината. Говоря по телефона и не искам да ти е скучно. Трябва да те изненадам, но дребно, лежерно и неочаквано.

Издърпвам я от пръстите ти, а те са студени като дъждовен ден. Пространството около нас притихва, а в очите ти тлее изненада. Между изричането на две думи устните ми се впиват и дръпвам здраво. Не можеш да повярваш, а аз знам, че още само няколко пъти и животът на грациозната принцеса ще приключи, ще се превърне във фас, хвърлен на улицата, в жалка угарка…

Цигарите понякога толкова приличат на живота ни, побран в една минута – гориш, изгаряш, угасваш.

Явно привличам пушачи в живота си и съм пристрастяваща. Оставям ги да обвиват и моите мисли понякога, подобно на дим. Въртят се по спиралите на невроните ми и хиляди непознати пътища, но не мога да ги уловя. 

Имаше време, признавам, когато се опитвах да съм една от онези жени, които държат цигарата между пръстите си и можеш да гледаш ръката й с часове. Да вдишвам дима и да го издишвам в органите на човека срещу мен. Фатално без остатък, но никога фалшиво.

Знам какво е да обичаш пушач. Дори не един. Винаги ще настоява да си добре облечена, за да не настинеш, защото кашлицата от друго не се появява. Ще обича да пуши, след като вечеряте. Знае, че само след секс няма да му кажеш: „Не може да пушиш вътре!“, защото е още в теб по-дълбоко от всякога. 

Настояваш да спре цигарите, но не искаш да губиш доверието му. Трябва да знае, че след тежък ден може да запали спокойно в компанията ти. Няма да го обвиняваш, както той не те обвинява, че виното в чашата е винаги повече, отколкото е прието по етикет. 

Ние стоим един срещу друг, превръщаме се в дим и си задаваме един и същ въпрос, докато цитираме ред по ред Григорова…

КОЛКО МЪЖЕ СА НЕОБХОДИМИ, ЗА ДА СЕ
ЗАПЪЛНИ СЪРЦЕТО НА ЕДНА ЖЕНА

Любовта е въздухът, който дишам,
защото не мога без него
и напречните мускули на ребрата ми
слушат неподвластни на волята
мозъчни структури.
Любовта е цигарата, която паля,
когато въздухът ми омръзне,
и после я гася в подметката си.
Е, докато я гася в подметката си,
гледам да не я мачкам излишно.

Необходим ли ми е друг освен теб, гледаме ли да не се мачкаме излишно. Тогава ти отвръщаш поглед от мен, ставаш малко нервен, малко тъжен, малко себе си и палиш цигара. Вдишваш шумно, оставям те за миг само на нея, докато изгарям и искам аз да съм между устните ти.

Придърпвам чорапките си над коленете, завъртам винила в ръце и те пристрастявам като цигара, каквато не съм. Просто от тях ще те откажа, но от себе си – никога.

Музиката продължава да се лее, а ръцете ти се въртят като плочата около чорапките ми, които винаги искаш да обувам, но бързаш да сваляш, ако искаш да стоплиш ръцете си. Споделяш ми, че интимността е отвъд сексуалното, а аз клатя глава и косата ми пада пред лицето, но не бързам да я махам, за да го направиш ти. Да ме гледаш и да се грижиш за хаоса тук, защото си новият пушач в моя дом.

Знам, че ще ти мразя дъха и ще те сравнявам грубо с пепелник, но тайно ще си моята никотинова зависимост и е хубаво, че засега чорапките, цигарите и винилът са общи.

Ти си кутия цигари.