Ако обратното на "мъчно" е "густо", ето един практически наръчник за густо

Лятото свърши – безкомпромисно, категорично и неумолимо. И докато септември криеше някакви обещания, че то, лятото, може да продължи поне още мъничко, че ще имаме шанса да си откраднем един последен уикенд на морето, една последна вечеря в кокетна градина, една последна безцелна разходка по сандали, то октомври изключва болезнено всичко това. Не знам дали септември може да бъде май, не ми се ще да противореча на Гео-Милевия слоган, но съм сигурна, че октомври не може да бъде юни, никога. Това e срещу всички метеорологични, физични и астрономични закони.

Октомври е синоним на есен. На този най-меланхоличен сезон, в който сякаш и земята спира да се върти, за да е в синхрон с нашето позастояло настроение. Официална статистиката не ми е известна, но като че ли повечето хора се депресират яко.

И все пак в този период има много чар и смисъл, както и някои неща, които е най-сладко да се опитат именно сега, сезонно, като долупосочените, без претенции за изчерпателен списък и без гаранция, че схемата ще проработи.

И все пак няма да навреди.

Опечете си кестени!
Да, може и да си ги купите готови, поне в София все още се продават тук-там по улиците, има много ретро романтика в тези кесийки от вестник, обаче нищо не може да се сравни с дом, наситен с аромата на печени кестени, аромат на гора и на вкъщи едновременно. Наричат ги космически растения и има какви ли не легенди, свързани с тях, но откъм практична гледна точка те са от онези сезонни дарове, които през тези няколко седмици в годината са общодостъпни, с най-добри вкусови качества и приемлива цена, а сладостта им повдига настроението гарантирано. И никак не е сложно да се приготвят в домашни условия – цепнете им черупките с остър нож, метнете ги във фурната за половин час, обелете ги, докато са още топли, понамачкайте ги и за пълна есенна естетика ги залейте с разтопено масло и канела. Калориите не са малко, но какво ни пука – тепърва ще се крием зад слоеве дрехи.

Пийте розе!
Не е нито бяло, нито пък червено, а едно такова неопределимо, именно каквото е сега навън – не е е вече лято, но и зима още не е, ничие време, застинало между два свята. Цветът му варира от нежно бледорозово, каквито са ясните октомврийските утрини, предвещаващи последни по-топли следобеди, до драматично пурпурно, в тон със залеза на ветровит и капризен ден от тази част на годината.

С една дума – розето е напълно стиковано с вариациите на сезона, затова налейте го в чаша с форма на лале и консумирайте изстудено, с удоволствие и мярка, като последното не е задължително.

А и се стъмва доста по-рано, така че с чиста съвест може да се начене още към шест следобед. Но да не забравим, релаксиращото въздействие на това питие над психофизиологичното състояние е ясно, но пък нека е със стил – целта е да отпуснем душата, не да натоварим черния дроб.

Хванете гората!
Стига с това ядене и пиене, хайде малко да излезем навън. В слънчев октомврийски уикенд разходка из природата е нещо, което трябва да си подарим. За хора, привърженици на планинския туризъм, това е повече от логично, но за тези, които не са фенове на физическата активност в свободното време, този апел може да се стори не толкова атрактивен. Обаче заслужава си (и това го твърди човек от втория тип).

Защото точно сега гората е в експлозия от форми и цветове, които нямат нужда от филтър, въздухът сам си твори сепия,

а това ще продължи само още броени дни, до първите слани, които ще сложат край на този колорит – ще го смъкнат от клоните и ще го повалят на земята. Така че побързайте.

Ударете го на изкуство!
Под всичките му форми. Особено когато навън вали кротко, рутинно, целодневно и ти се струва, че в това време нищо не се случва. А могат да се правят сто неща.

Театралният сезон е в разгара си, филмовият афиш е богат, а градът гъмжи от галерии и музеи, в които не сме стъпвали, откакто в пети клас ни водиха задължително от училище.

Там е сухо, вдъхновяващо и дори не струва много (за сравнение – цените на билетите за западноевропейските културни средища). И ако толкова не ни се подава носът навън – книга на дивана е вечното клише и ей затова е истина. Но нека не е на тема самомотивация, самоусъвършенстване, лайф-коучинг и тем подобни себеанализиращи неща, а чиста художествена литература, тя ни надскача и рисува несъществуващи персонажи и светове, които те поглъщат и забравяш, че навън е гадно и е октомври. Или пък може би успяват да те убедят колко е страхотен този месец.

И когато есенното вдъхновение ни завладее, дрехите са доста добра муза.