Като \“Човек\“ трябва да гледаш този филм

Колекция от истории, която ще те хване за гърлото

След като гледах „Човек“ постоянно си повтарях – това не е филм… Не знам как да го нарека: човешки епос, изповед, истината за нас, разказана от самите нас, единствения възможен портрет на реалността.

Ако сега светът спре и някой отвън попита – кои сте вие, какво се случи с вас? Отговорът би бил филмът „Човек“ на документалиста Ян Артюс-Бертран – фотограф, репортер, еколог и журналист. Срещнахме се на живо с автора и неговия шедьовър благодарение на платформите Кинофабрика и Sofia biting docs.

"Аз съм един човек сред седем милиарда други. За последните 40 години, фотографирам нашата планета и нейното човешкото многообразие, но имам чувството, че човечеството не прави никакъв напредък. Ние не винаги успяваме да живеем заедно. Защо е така? Аз не се търся отговор в статистиката, а в самия човек", казва Ян Артюс-Бертран по повод филма.

В препълнената зала всички сме насочили поглед към екрана. Срещата е една от най-трудните  – с очите на другите. Там, където може би седи истината за нас.

Ян Артюс-Бертран и екипът му интервюира близо 2000 души от 65 страни. Всяка споделена история казва нещо повече за живота и за смисъла да бъдем тук, едновременно с това се редуват забележителни природни картини и сцени от света, който сами създадохме, снимани с хеликоптер. От вълните с боклук, върху които сърфират мнозина в опит да намерят прехраната си до живота в офисните клетки на мегаполисите, до пътя на истината в пустинята, който разполовява екрана в първите кадри.

И музиката, о, боже, музиката на Арманд Амар, написана, докато гледа готовите сцени. Органична, плътна, в едно с всичко случващо се.

В хода на историите, съзнанието ти започва да се лута – дали всички имаме еднакви нужди, стремления, страхове, но защо тогава толкова трудно се разбираме наяве, защо допускаме едни и същи грешки векове наред? Какъв е смисълът на живота и на нашето проявление тук? Мислиш, че тези питания нямат еднозначен отговор, но всъщност те се крият закодирани в „Човек“. Няма еднолична истина, но се оказва, че всички заедно сме носители на нея.

Трите части на филма са пуснати свободно от Бертран за гледане в интернет. Това съпреживяване няма да е леко, нито изцяло приятно, защото в теб ще резонират всички възможни емоции, които съществуват покрай човешкото – неговата тъмна страна, но и благородство, и оказва се – универсалност. Дълго време ще отекват посланията и ще се чудиш как ти би отговорил на тях…

А аз ще те потопя в една от любимите ми истории за малките-големи удоволствия в живота или пък тази…

Припомняме ти, че CineLibri е в разгара си. Виж какво още остана да видиш.