Пъхаш ръка в glory hole, без да знаеш какво ще ти нарисуват,и завинаги носиш творбата на култовия татуист Скот Кембъл върху кожата си

Ако представите ти за екстремно изживяване се свеждат до скок с бънджи или пускане с рафтинг по бързеите на Струма, то легендарният татуист Скот Кембъл има да ти каже нещо:

ти си скучен.

Ексцентричният Кембъл твърди, че му е по-лесно да рисува на човешка кожа, отколкото върху белия лист. Белязал е плътта на Марк Джейкъбс, Хийт Леджър, Кортни Лав, Дженифър Анистън и много други знаменитости. Той успешно съчетава занаята с шантавите си проекти.

Преди време доброволно прекарва два месеца в мексикански затвор, където помага на затворниците да си сглобят машинки за татуиране от стари видеоапарати, а после им прави татуировки с тях.

През 2011 се включва в дизайна на мъжката пролетно-лятна колекция на Louis Vuitton. Дори създава произведения на изкуството, които можеш да закачиш на стената си, като татуира малки парченца свинска кожа и ги събира в колажи.

А сега Кембъл отправи екстремно предизвикателство към най-заклетите фенове на рисунките по тялото. На 9 октомври, под наслов Whole Glory в Лондон, титанът на туша ще изтегли на лотариен принцип имената на шест човека измежду множество доброволци. После, без да вижда лицата им, ще ги татуира през дупка в стената. Така де, glory hole (знаем, че знаеш какво е това, не се преструвай!).

Уловката е, че Кембъл няма даги пита какво изображение желаят. Дизайнът на татуировката е изненада, плод на моментното му хрумване.

Правилата на играта са ясни. По време на процеса татуист и татуиран не комуникират помежду си. Просто подаваш ръка и се оставяш изцяло на импровизацията на майстора. Нямаш възможност за рекламация след края на сеанса.

За много простосмъртни това е единствената възможност да се докоснат до творчеството на Кембъл. Цената на татуировките му обикновено надхвърля няколко хиляди долара, а за да си запишеш час, трябва да бъдеш VIP поне колкото султанът на Бруней. Всъщност, като се замислим, дори и това може да не помогне.

Кембъл споделя пред журналистите, че творческият му акт е начин да напомни на публиката да не се взема прекалено насериозно. Той иска да покаже на всички колко е важно взаимното доверие. Според него то стои много по-високо от концепцията на татуировката.

Тъкмо доверието е онова, което трайно променя хората и остава с тях до края на живота им.

Сигурно е вълнуващо да издърпаш бавно ръката си от дупката и да видиш образа, с който ще споделяш дните си, докато смъртта ви раздели, че и отвъд нея.

И все пак прекаленото вълнение не е за всеки.

А как бихме изглеждали надраскани на преклонна възраст?