"Когато човек престане да прави избор, той престава да бъде човек."

Добре е, че избрах точно този цвят червило. По-тъмното също беше хубаво. Май него трябваше да взема. Е, нищо. За ежедневието това е по-подходящо. Чувствам се почти перфектно в този понякога объркан свят. Остава да реша и в какъв цвят да боядисам косата си… Де да можеше да вземам свободни решения и за онези, по-важните неща в този живот. „Кой век сме? Можеш.“ Помисли отново.

Обидно.
Обидно.
Обидно.

Обидно е в кътче от цивилизования свят, дори като сянка, да минава и беглата мисъл за това, дали и какво мога да реша за себе си, живота, здравето и бъдещето си.

Ще имам дете тогава, когато пожелая. Защото не съм родена с единствената мисия да даря живот. Имам правото да уча и работя това, което пожелая. Ако искам, ще пия и ще пуша. Ще нося вратовръзка, ще се влюбвам в момичета, ще изрусявам косата си, докато не се изтощи напълно, ще се гримирам тежко, ще се татуирам, ще пея, ще опитвам да танцувам, ще ям през нощта, ще подкрепям момчета, които харесват други момчета.

Всъщност… винаги съм таила у себе си някакъв копнеж по миналото. Безумният ни свят може и да ми помогне да отскоча до мрачното средновековие или да се разходя сред динозаврите. Ще си щипя бузите, вместо да използвам руж, и ще ме мъчат въшки под огромната перука. Понякога съм наивно момиче, понякога щастлива и изискана жена. Минавам през живота, правейки това, което ме кара да живея с радост. Без да засягам никого другиго. Защото така е редно да се живее. И това е толкова простичко. 

Абортът не е убийство. Абортът не означава непременно безразборен секс. Абортът е решение, което взема майката. Жената. Човекът.

Срамувам се, защото е глупаво да живеем във век на (свръх)развити технологии и изкуствени интелекти, а да обсъждаме нечий личен избор. Ако желая, ще родя 8 деца. Мога и да ги осиновя. А може и изобщо да нямам деца, а да гоня кариера и да правя пари. Или да съм беден творец, който не се отделя от чашката. Никой не може да каже на мен дали едното или другото е правилно. Защото имам право да живея в моята малка лична вселена с моите избори.

Има дни, в които животът ни ме озадачава. Гневи ме. Ядосва ме. Кара ме да пожелая да абортирам право в изкривеното лице на този свят.

Да спукам гадния презерватив и от него да изтекат всички предразсъдъци, безумни решения и забрани, които режат крилете. И след това да абортирам и да разкарам тая гадост. На публично място.

Фройд (и почти всички мъже на света) се чудеше какво искат жените. Искаме да имаме право на избор, Зигмунд. Право на избор. И свобода. И едно хубаво червило.

Сега отивам да си купя някой откачен панталон, защото може да ги забранят скоро. Дългите фусти ще са по-удобни за бързо и спонтанно раждане у дома, на улицата или на полето.

Още една доза предразсъдъци за жените.