Когато приятелствата се губят от поглед, счупи бинокъла и тичай

Неприятната за отбелязване констатация от последните натежали дни, че понякога приятелствата увяхват. Подобно на всички видове човешки отношения, и те също имат нужда от поддържане и съхранение.

Понякога, когато разстоянията говорят, крайните изводи мълчат.

Тогава е ясно защо скайп срещите се разредяват, но това не е нещо непременно лошо, тъкмо напротив – възможно е да станат още по-пълноценни и наситени, защото думите излизат като стрели – нетърпеливи да пресъздадат всичко случващо се, всичко видяно, изговорено, изстрадано, изсмяно и запечатено.

Прекъсвате се, но не по онзи груб и неуважителен начин, а от детски гъдел, че някакво кътче е останало недосподелено. Искаш всичко, ама всичко да опишеш, та дори и в Зимбабве да е твоят приятел, да е видял все едно през твоите зеници накъде се е търкулнал светът ти. И ти да проучиш улиците, хората и местата, които не познаваш от първо лице, а сега са целият му живот.

Просто пример как времето и пространството не гарантират нито успех, нито крах. Защото понякога без причина човек, който е на три квартала разстояние, изведнъж започва да избледнява от ежедневието ти толкова леко, но настойчиво, че в един момент ахваш от изумление за вредите, които сте си нанесли.

Всеки естествено открива малко повече вина в другия, отколкото в себе си и се стига до принципа „аз не му/й звъня, защото тя/той не го прави“. Малко тип глупавите трикове на коя среща е редно да има целувка и кога можеш пръв да изпратиш есемес.

Само дето при приятелствата е дори с една идея по-тънък ледът и има много повече за губене от началото на хипотетични интимни отношения.

Моментът, в който изгубиш нужда да споделяш с въпросния човек и все по-често сравнението преди-сега е контрастно, е наложително да се вземат мерки. Остави въпросът, кой кога е направил повече, това не е маратон и няма значение ще спечелиш ли или не. Всъщност ще спечелиш, ако загърбиш егото си, ако спреш и замълчиш за малко. Все пак не е случайно, че сте били толкова близки, нали?

В паметта това е съхранено изцяло – дългите разговори, спонтанните пътувания, телефонните утешения, най-тъжните ти моменти и най-хубавите.

Това е човекът, който беше до теб, когато ти разбиха сърцето и когато те повишиха в работата. Дължиш му преглъщане на натрупаната горчивина. А не само на него – и на себе си.

В този кратък отрязък от време ще разбереш, че с такова като цяло не разполагаме в излишък и сърденето е излишно. Опитай да усетиш потребностите на другия, какво го е отдалечило, какво му липсва от теб и какво можеш да направиш. Без парадиране, без суетене, без насилствено сближаване и без недомлъвки. Тихо и кротко се вгледай в себе си и някъде там ще откриеш причината за раздалечаването.

От илюзиите, че сме винаги прави, са дълбоките сенки под очите и оглушителното мълчание на телефона.

Виж още правила за вътрешен ред на образцовото женско приятелство.