GPS на обожанието – пътеводител на галактическите лунички

Делниците идват бързо и продължават дълго за разлика от празниците, които трепетно чакаме само за да изхвърчат след две въздишки.

Времето работи по различни начини, доказателство за това е, когато го споделяме помежду си – планетите забавят ход и часовниците спират.

Два часа ли вървяхме по безлюдната алея или пет години? И двата варианта са напълно възможни.

Посрещайки Деня на независимостта, аз ти признавам без капчица свян, че съм зависима от теб, защото сама го избрах. Може и да е другояче, но ми харесва да обожествявам всяка твоя на пръв поглед съвсем нормална човешка стъпка и да искам да живея под миглите ти, да знам какво сънуваш и за какво си мислиш, когато пътуваш в трамвая и гледаш с празен поглед някъде далеч, някъде извън мен.

Това са минути, понякога часове, в които не съм сигурна дали съм в обсега на размишленията ти, и се изумявам от моята неспособност да те пращам в някое кътче на съзнанието, докато разсъждавам за каквото и да е.

Празник е!

Затова хайде да оползотворим неработните часове по единствения допустим начин – да спим до късно, да ми броиш луничките, да се губя в брадата ти, да лежим на пейка мълчаливо, докато не ни посипят кестени главите, и после да мълчим в „Заимов“ по онзи приятен и ненатрапчив начин.

Не разбирам хората, които искат да има по-малко празници и повече делници, това сигурно е някакъв остатък от соца, който толкова е славил труда. Аз мисля, че човек, дори да обожава работата си, има нужда от време само за себе си, за вглеждане и подреждане на вътрешния си мир, за дълги следобедни кафета, бавно прерастващи в розе, когато с близки приятели бистрите миналото и гадаете бъдещето. От дни, в които най-важното е начинът, по който вятърът шумоли в косата ти и не бързаш за никъде.

В тези моменти на безделие именно забелязваш прекрасните детайли, които светът ти поднася на тепсия, но обичайно толкова много бързаш сред шумотевицата на клаксони и гласови съобщения.

Би ли забелязал тогава възрастната двойка, която се усмихва и се държи за ръка, надминавайки по обожание прясно гаджосани тийнейджъри? Или картичката, която се търкаля меланхолно по „Шишман“ с послание от 68-а? Или малкото антикварно магазинче, в което никога не ти остава време да надникнеш?

Безделие буквално означава липса на дела. Толкова много можеш да видиш и откриеш в себе си и заобикалящия свят, когато в душата ти е празник, а в календара почивка.

Искаш ли да ти бъда GPS на Деня на независимостта?

Защото така или иначе ще чуеш как тихо се отронва от устата ми: „След 50 метра завийте наляво и се обожавайте, докато ви държат краката и сърцата“.

А на теб празнично ли ти е?