Бразилско кино в София

Има и още по-хубави неща с бразилски произход, от тези, за които първо се сещаш

Как да изпратим подобаващо лятото, ако не с филми от далечна топла страна. В случая тя е Бразилия и е хубаво да знаем, че при тях тепърва започват жарките дни. Ние пък ще се потопим в шестдневен киномаратон  със Седмица на бразилското кино от 19 до 25 септември в Културен център G8. Бразилското посолство подкрепя инициативата, така че може и да има кайпириня за разкош.

Панорамата е с фокус щата Сеара, което означава, че всички филми са свързани под една или друга форма с него. Седмицата ще се открие в присъствието на бразилския режисьор Карим Аинуз, с когото ще можете да поговорите на дискусията след филма „Небето на Суели“ на 20 септември в G8.

Извадихме от програмата някои от изключително интересните заглавия на бразилското  съвременно игрално и документално кино. Почитателите на късометражните филми също няма да останат разочаровани.

„Госпожа Сатан“

Това е биографична драма от 2002 с режисьор Карим Аинуз. Филмът описва живота в градската маргинална култура на ХХ век, през погледа на известния травестит Жоао Франциско дос Сантос – мошеник, артист, затворник, приемен баща на седем деца, черен, беден, гей – известен още  като "Мадам САТАН“. Той е постоянен посетител на бохемския квартал Лапа в Рио де Жанейро. Френско-бразилска продукция получава 35 различни номинации, като печели  21 от тях, включително и Голямата награда на бразилското кино BR от 2003 г.

„Небето на Суели“  

Драма от 2006 година, отново на режисьора Аинуз .Филмът разказва за Хермила – 21-годишна девойка, която се завръща в родния си град Игуату, разположен във вътрешността на Сеара. Тя се връща със сина си Матейзиньо. Те очакват и предстоящото пристигане на Матей – бащата на детето, от Сао Пауло, където той е трябвало да реши трудни въпроси. Но в крайна сметка Матей просто изчезва. Желаеща да напусне мястото, Хермила  има необичайна идея: да заложи  собственото си тяло, за да получи достатъчно пари за автобусни билети и да отпътува надалеч.

„Майка и дъщеря“

 Драмата от 2012 с режисьор Петрус Карири разглежда детайлно сложни семейни отношения. След много години, без да са се виждали, Фатима решава да посети майка си, която живее  в североизточните региони. Със себе взема мъртвородения си син, в опит да го погребе според  ритуала. Но майка й среща сериозни проблеми, свързани със смъртта на внука си и с душевния белег, оставен от собствения й мъж, който никога не се е върнал.

„Демокрацията в черно и бяло“

Филмът е документален, от 2014 година, с режисьор Педро Азбег. През 1982 г. военната диктатура навършва 18 години. Бразилската популярна музика оцелява чрез метафори въпреки насилието и цензурата. Също така футболният клуб Коринтянс премина през бурен вътрешен период. В разгара на всичко се ражда и рокът. Филмът показва как музиката, спортът и политиката се срещат, за да променят хода на историята.

„1958 – годината, когато светът откри  Бразилия“

Документалният филм на режисьора Жозе КАРЛОС АЗБЕГ представя историята на завоюването на първата Световна купа по футбол, разказана от героите  на времето. Използвани са архивни кадри и разкази на играчи, участвали в битката за Световната купа (с изключение на Пеле), допълнени от спортни журналисти и лидери.

„Шико Хавиер“

Режисьорът  Даниел Фильо (почетен директор на Голямата награда на бразилското кино за 2016 г.) се захваща с една доста интересна и странна биография. Филмът му е за най-популярния медиум в страната – 92-годишния Шико ХАВИЕР. Научаваме за живота му и как разгръща своята медиумна и филантропска дейност. Неговите над 400 психографски книги са утешение за живите, проповядват мир и насърчават благотворителността. Феномен? Измамник? За най-ревностните почитатели той е светец. За невярващите той е най-малко интригуващ характер.

От детството си Шико Хавиер чува гласове и вижда хора, които вече са починали. Разказите  му винаги са били оспорвани като плод на въображението му или работа на дявола. Израствайки, той започва да използва дарбата си за психографски писма. Скоро се превръща в идол на родния си град, като събужда гнева на свещеника и закономерно бива обвинен за измамник. На преклонна възраст Шико участва в програмата на телевизия Pinga-Fire, където разказва  историята на живота си и обяснява въпросите на спиритизма. Среща се с Орландо – програмен директор в телевизията, атеист. Той и съпругата му Глория страдат от загубата на сина си Томас, починал, играейки си с пистолет на свой приятел. Сега двойката трябва да реши дали да започне съдебен процес срещу виновника, отговорен за смъртта на Томас.

„Бездънен“

Abissal / Abyssal – Trailer Oficial (English Subtitles) from Arthur Leite on Vimeo.

 „Бездънен“ е документален филм на режисьора  Артър Лейте, победител на 21 фестивал ТУДО ВЕРДАДЕ /It's All True. Това е най-добрият късометражен документален бразилски филм,  предварително селектиран за „Оскар“ 2017.

Авторът има идея да проучи живота на дядо, който никога не е познавал. Режисьорът от Сеара започва да изследва историята на собственото си семейство. Колкото повече изследва, толкова повече се отклонява от първоначалната си идея, откривайки каква е била неговата баба Роза. Тръгвайки по този път, той прави неочаквани разкрития за това свое неизвестно минало.

„Беко ду Котовело – улицата на народа“

Teaser – Becco do Cotovelo from 202B on Vimeo.

Режисьори на 25-минутния документален филм са Педро Села и Едуардо Синя. Те разказват за малка уличка в центъра на град Собрал, вътрешността на Сеара, за срещите и хората, които преминават оттам. Трябва да уточним, че котовело на португалски означава лакът. Задънена ли е тази улица или напротив, ще разберете от думите на минувачите.