История на банския, преди банският да стане история

От времето, когато банският костюм наистина се е обличал

Лятото постепенно се превръща в история и едно от нещата, които ще ми липсват,са красивите женски тела, облечени в бански костюми във всякакви форми, цветове и щампи. Особено тези с плодчета.

Човешката красота и особено женските й вариации си остават моята най-древна муза. Поглеждайки назад във времето, появата на банските е проблемен и новаторски процес. През вековете хората са се къпели или голи, или в облекла, които повече наподобяват съвременната бална рокля, а не познатите ни монокини, които се съчетават с горнище само по желание.

Преди XVIII век тенът не е бил особено актуален, затова масовите опити са кожата да се предпази от слънчевите лъчи, за да бъде бяла и нежна. В началото на революционния XVIII век може да се говори за появата на първите бански костюми по ширините на Франция. Актуалното тогава облекло за къпане във вода представлявало рокля от плат, който не трябва да прозира и при мокрене по никакъв начин да не се надига във водата. Тоест обличаш пижамата и на плаж. 

Разделението на мъжки и женски бански костюми се появява едва през XIX век, когато мъжките бански стават по-впити в тялото, а женските се превръщат в роклички до коляното, които се носят съчетани с панталони буфан. До края на този век развитието на дрехите за къпане е до туника и панталонки, които почти напълно трябва да закриват тялото. По-често се правят от вълна и са напълно неподходящи за целта, за която би трябвало да се използват.

Съвсем преди началото на ХХ век плувкинята Анета Келерман е задържана от полицията за непристойно поведение, понеже популяризира банските, които се състоят от една част и с която се виждат ръцете, краката и шията й.

През заветната 1920 година се произвежда първият ластичен бански костюм от една част, която се лансира главно от модните експерти на „Шанел“ повече заради тена, който може да се придобие.

Оспорвана е титлата за дизайнера, който създава първия женски бански от две части – бикините. През 1946 година Луи Реар разработил дизайн, като заимствал идеята от гръцки атлетки, изобразени върху керамични съдове от 1400 г. пр.Хр.

Реар търсил скандално име за своята идея. Нещо действително дръзко, екзотично и моментално да привлече вниманието. Няколко дни преди да покаже новия си модел в Париж, американската армия провежда ядрени опити на необитаем атол, част от Маршаловите острови в Тихия океан, който носи името Бикини (Bikini Atoll). Очевиден е фактът, че Реар се възползва от най-обсъжданата тема и си присвоява експлозивното наименование, което да въздейства на целия свят. Другият подобен комплект бил създаден от моден дизайнер от Кан – Жак Хейм. Наречен е The Atom и представлява най-малкият бански костюм в света.

Връщайки се към модела на Реар, забавното е, че никоя от парижките манекенки не дръзнала да го покаже на подиума. Затова за демонстрацията му се наема 19-годишната стриптизьорка Мишелин Бернандини. По стандартите не била красавица, но след появата й в бикини нейната популярност нараснала в такива размери, че дамата била преследвана от верни поклонници.

По това време в католическите страни като Испания, Италия и Португалия бикините се забранили – нравствеността преди всичко. Парадоксът е, че през 1957 година може да се открият кадри за задържане на безброй много жени, които са имали желание да се къпят с бикини, но полицията ги е арестувала заради това. Днес сме 2016 и по същите плажове арестуват или заставят жените да се събличат, ако не носят бикини, а буркини. Идеята ми е защо някой ще определя как да се облича една жена? Защо някой изобщо трябва да определя каква е една жена според банските, които носи?

Ние сме много повече от това, което обличаме.

Най-смела се оказва Бриджит Бардо, която през 1957 година се появява по бикини в „И Бог създаде жената“, но излъчването на кадрите било забранено в Америка.

Едва през 60-те години в Америка започват нови влияния като нудизма и с пълна сила стигаме до промяната на времената, нравите и вкусовете.

Днес модата е различна и банските костюми са разнообразни. Почти всеки може да предпочете бикини, цял бански с отворен гръб, винтидж модели, които не са толкова изрязани, или пък да наблегне на провокативните „танга“ костюми, които са вдъхновени от традиционните одежди на местни племена в Амазонка.

Не мога да премина през всички социологически, исторически и антропологически моменти, които бих искала, но знам едно – че женското тяло е като бойно поле и често забраните с какво да бъде облечено са отправяни от мъже. Затова каквото и да изберете, първо облечете свободата си, защото всеки е свободен да облича и съблича на плажа каквото си избере. Каквото се случи на плажа, остава там до второ нареждане.

Ето още няколко модела, на които не устояхме…

За късните летовници, ето някои актуални предложения за плажни аутфити.