Точният човек в точното време

Ти ме накара да вдигна очи от калта, която газех без време, и да видя цъфналите дървета, надвиснали като огромни ароматни и чисти букети по улиците. Хващам те за ръката и тръгваме по следите на слънцето, което тепърва ще става по-топло, по-високо и още по-ярко. Появи се в живота ми като гъделичкащата пролет, която все чакаме и ни се струва, че все не идва. Но после не можем да ѝ се нарадваме.

Нямам търпение за всичко, което ни предстои. Заради теб за първи път не се страхувам. Дойде на моята маса в онази малка пекарна и сякаш още тогава усетих, че

ми се иска сутрин да ти купувам от там кроасани, да влизам на пръсти докато още спиш, а после да ми се караш, че правя трохи в леглото.

А бях потънала и не ми се плаваше отново. Хората казват, че точният човек идва в точното време, и винаги съм мразела това изречение. Защото все не се случваше. Опитай се да го кажеш на някого, който се е уморил да вярва и да слуша тъпите сладникави истории на другите. Когато си тъжен и сам и когато щастието е далеч, не помниш вкуса му. Виждаш щастливите си стари снимки и съжаляваш за пропуснатите моменти. За онзи вятър в косите и буря в сърцето, които ти се иска да беше оставил да водят платната ти. Когато страхът те сковава на брега, сърцето ти забравя как да тупти в радостно вълнение така, сякаш ще изскочи.

Обаче се оказа вярно. Дойде при мен, когато бяхме пораснали,

достатъчно спокойни, за да приемем недостатъците си

и да не търсим в някой друг перфектните моменти, които никога няма да имаме. Разбираш, че идеалното не е това, което си мислеше, и идеално всъщност не ти трябва. A онзи, който вижда тъгата в очите ти, преди да я признаеш пред себе си, и усеща, когато му казваш, че си добре, само за да не го тревожиш.

Щастието било грижа. Да ти пука истински за друг човек и да не се питаш непрекъснато има ли някой по-добър от него и ще свикнеш ли с всички неща, с които те дразни. Да попита как е минал денят ти, да знае, че кафето не ти понася, кога са ти за смяна гумите на колата, кога имаш нужда да чуеш, че всичко ще бъде наред, и заедно да се надявате, че ще бъде. А ако нещо се обърка, да е там да те вдигне дори когато за миг си помислиш, че няма да успееш да станеш.

С теб отново мечтая. С пролетта навън разцъфна и позабравеното желание за живот. Да си купя нови цветни дрехи, да тръгнем на път по непознати селца и да спираме на крайпътни бензиностанции да питаме за посоката,

да гледаме как се разлистват дърветата, а тревите растат като полудели.

Да купя нови покривки за къщи и да извадя от прахта чашите, които пазех за специалните моменти, а те все не идваха.

Ти си моята наздравица. Онова, за което знаех, че ще съм благодарна още преди да ми се случи, защото толкова много го исках. Имах нужда от теб, преди да спра да се надявам. Точният човек в точното време значело някой да повярва в теб. Колко много смисъл имало в клишето! Истината е, че всички имаме нужда от някого, който ще е там, ако нещата се объркат. Който да ти каже, че можеш, преди да си си го доказал. И те кара да учиш, да опитваш нови неща и да си вярваш. Не заради него, а заради самия себе си. За вашето по-хубаво утре. Някой беше казал, че за да стигнеш там, където ти се иска, е достатъчно да се решиш и да направиш първата крачка с вяра – не е нужно да виждаш цялото стълбище. Бих добавила – и да държиш ръката, която знаеш, че няма да те остави да паднеш.

Нека се извалява, нямам време с емоции да се занимавам

Трите диагнози, които отказах да имам

Какво се случва в града?! Последвай Instagram профила ни и разбери пръв