Когато не можеш да вземеш думата, вземи нещо тежко и плоско...

Въпреки наближаващия Апокалипсис на много човешки същества все още им се общува едно с друго, в реално време, чрез говорене. Страшното е обаче, когато се сблъскаш челно с логореята. Този нестихващ поток от празнословие, който понякога имаме нещастието да ни залее. Ето няколко показателни примера, които говорят сами по себе си, че ситуацията ще се влошава…

„Събеседникът“ успешно качва децибелите и започва да намила върху теб. Няма значение колко учудено гледаш, той/тя ще продължи най-безцеремонно да бръщолеви, докато не си каже всичко, което го вълнува.

А ти?  Ти си просто едно дърво, мебел, мушкато, няма чайка срещу него.

Друго, по което ще познаеш логорика, е рязката смяна на темите от негова страна и използването на личното местоимение по следния начин – А пък аз… Пример: Колко е интересен този филм с Никълъс Кейдж! А пък аз, като си подреждах оня ден папката с филмите, и си спомних за едно гадже, с което се запознах в видеотеката, то не беше точно видеотека, ами магазин за дискове, нали си спомняш Стамен… И така, докато ти мигаш на парцали, а земното кълбо се върти неукротимо, са минали 3 – 4 часа.

Задължително довършва мисълта ти неуспешно. Човекът с нестихващ речитатив смята, че знае какво точно искаш да кажеш. Все пак той е наясно с всичко! След като за секунда си взима въздух и ти успяваш да провреш глас, при следващото му енергично вдишване той вече е продължил твоята мисъл.

Но най-най-тегаво е когато „говориш“ с него по телефона. Закономерно ще изпаднеш в следната ситуация – изслушване на 20 – 30 – 40-минутно обяснение на това, какво е ял, мил, подредил, обелил и когато си мислите, че е дошъл твоят ред, се чува едно рязко – Айде, чао и бодрият сигнал – ти-ти-ти-ти-ти…

Социалната неадекватщина няма граници у логорика, това ще ти стане до болка ясно. Дори да си мил, възпитан стоик – да знаеш, че това той изобщо него забелязва.

Господин Многословен задължително ще те хване за слушател, докато бързаш за раждането на първородния си син, ще настоява да разкаже подробно как при него се е случило, после как синът му пораснал, сега как работи и как той и жена му чакат бебе…

Факири на скрития смисъл, ама на много дълбоко скрития. За тях се оказва непосилна задача да  достигнат целта на изказването си. Използват заобиколни или нищо незначещи изрази. С бавен и равен тон ще чуеш следното: Бих искал да изложа във връзка с така настъпилото обстоятелство, което е обусловено във смисъла на по-голямото значение на темата, в която стъпвам…

Оказва се, че често наблъскват и речта си с думи, които не разбират, но пък са чуждици и звучат пò така:

В хибридния контент он деманд, генерирано чрез герила маркетингови уъркшопи в мултиплен и HD формат… Ко речи?

Още по-често ще бъдеш почетен слушател в изнасянето на лекции за Вселената и всичко останало, което се случва, разбира се, под жарко слънце или във виелица. Рязко ще се върнеш във времената на търкане на скамейки и резонното неразбиране на изложения лингвистичен материал. Няма връзка, човече! Кой те пита пък теб, бе?!? Чакай да ти разкажа за деленето на митохондриите.

Ако няма как да НЕ общуваш с такъв персонаж, опитай се да се забавляваш със ситуациите или пък си мисли за твоите бъдещи творчески планове, докато той ти говори или пък рязко си тръгни, докато говори…