Любовта към пътуването на стоп се предавала генетично, а интересното започвало много преди да стигнеш. Злати разказва...

Гледаме навън – лято е, гледаме картата – цял един свят, гледаме пак навън и излизаме спонтанно, безцелно, но с поглед към голямото синьо. Втурваме се на един дъх към него и знаем, че вдигнатите палци, стремежът към приключение и няколкото съвета от дългогодишни стопаджии ще ни материализират бързо там. Споделяме и с теб техните безценни истории, в случай че имаш нужда от малко вдъхновение, за да поемеш нанякъде с раница на гръб.

Разпитахме Велина, наред е Злати. За него набързо: комплексна личност, между чиито занимания прозират най-силно мърчандайзинг, уиндоу дресинг, сглобяване на къстъм колела, произвеждане на екстра върджин зехтин и мед, отглеждане на бонсай и пътувания на стоп, разбира се! Сега слушаме внимателно…

Откъде дойде това с пътуването на стоп?
От майка ми, показа ми го, когато бях в пети клас и така 20 години.

Какъв е оптималният брой хора, стопиращи заедно, за да има успех това занимание?
Двама, по възможност момиче и момче.

В какво се състои багажът ти, когато тръгваш „на стоп“?
Задължително е да имаш парлянгис (пари – бел.ред.), вода, фотоапарат, няколко удобни екипчета, шапка.

Пътувал ли си без посока?
Много пъти.

Най-дългото разстояние, което си взимал на стоп?
Около 700 км за един ден.

Има ли определена тактика, която ти гарантира 100 процента успеваемост?

Мацка, усмивка и бяла шапка.

А има ли случай, в който никой да не ти е спирал и се е налагало да се прибереш?
Да, и двата пъти беше в Стара Загора.

Къде е най-стратегическото място за стоп – за да излезеш от София и да стигнеш до морето?
В аварийната след последния светофар и малко преди караулката на Цариградско.

Най-великата стоп история, за която се сещаш?
Веднъж бях тръгнал за Плов­див, но ми спря една мацка, която отиваше на море сама с кучето си. Направи невероятни нарушения на Цариградско и се върна в аварийната лента, за да ме вземе. След това ми предложи да отидем заедно на палатка, а аз нямаше как да откажа.

Какво със сигурност не трябва да правят стопаджиите?
Да не дразнят шофьора и да не се качват при някой, когото видимо не харесват.

Какво би посъветвал хората? Ей така, за живота, за стопа.
Да качват сто­па­джии и да се усмихват повече.

Виж какво разказа Велина за експириънса с вдигнатия палец.