Нещата от живота

Неделя сутрин обикновено се случва по обяд и е утро на полярни усещания

Неделя сутрин обикновено се случва по обяд и е утро на полярни усещания. Това е моментът, в който можеш да изпиташ едновременно най-много угризения и най-голяма гордост от стореното в събота вечер. Доказали са го учени от Масачузетския Институт На Етичните Труженички.

Същите учени от женски пол са доказали по неоспорим начин и други неща като например, че мъжете са виновни за повечето нещастия по тази земя. До този извод е стигнато по теоремата „Защото така!… И си тъп, и не ме обичаш!“. Безспорно са прави, a с учени и с жени по закон не се спори.

Утрото е прекрасно, саундтракът е познат – прахосмукачката на съседа. Всяка прахосмукачка в неделя сутрин е пирон в ковчега на домашното насилие. Дори измислих и слоган:

„С прахосмукачка и кафенце, за да не гледа побоища твоето детенце!“.

Както и да е, едвам се размърдвам, стигам до хола и гледам, че съквартирантът е свил цигарка от ония веселите.

Няма проблем, в неделя ГДБОП не работи, защото гледат „Под прикритие“. Почерпвам се и излизам на балкона. Мисля си „Зоната е толкова приятно бетонна“ и се сещам, че аз нито имам съквартирант, нито живея в Зоната… Оох, живи и здрави, довършвам му цигарата и паля надолу по стълбите.

Не ми е за първи път да се будя по такива места в неделя, затова извършвам стандартната процедура, проверявам тялото си за следи от шевове и си записвам час за ултразвук през седмицата, за да се уверя, че не ми липсват органи.

Вече излязъл навън, се убеждавам, че кварталът не е чак толкова лош, особено ако търсиш да си смениш гърнето на автомобила или да си купиш хероин, това определено е твоето място!

Няколко нива на понижение на кръвната захар в организма ми по-късно, крача из съседния квартал. 

Ако трябва да съм честен, предпочитам Банишора и района около гарата в онази част от деня, точно преди да са излезли проститутките. Новият изглед на гарата не може да промени старите методи на препитание за хората наоколо.

Преди да замине да учи в Съюза, брат ми казваше: „Колкото по-непретенциозно е едно място за ядене, толкова по-хубаво е шкембето там.“ И беше прав. Влизам в гостилницата на гарата и с леки съмнения за дехидратация си поръчвам неделното меню за възрастни, което включва бира и шкембе. Сега разбирам какво са имали предвид Ъпсурт под „долнопробен стил“.

Седя си, а около мен се разиграват епизоди от „Вартоломеевата нощ“, което щях да се закълна, че е от Вивалди, но от един съсед, който учи до 5 клас, знам, че всъщност е клането на близо 3000 хугеноти (Уау! #чететегималкотиякнигибе). Отляво ми една от проститутките и пазач от близкия обект са се развикали, сякаш не осъзнавайки, че няма какво да делят. И двамата работят едно и също, спят за пари (добре дошли в рубриката „Лаф назаем“).

От другата ми страна в спор са влезли двойка мъж и жена, явно интелектуалци. Веднага ги познах, когато тя го нарече „неандерталец“, а той отвърна „Ти на кого ще викаш простак, ма?!?“. Така като ги гледам, тези са доказателство за тезата, че най-опасният естествен враг на човека е Жената във всичките й форми.

Никой не може да ти дигне нервите в почивен ден, особено в неделя, както жена ти, сестра ти, тъща ти или балдъзата. Общо взето, в живота на всеки мъж жената играе две роли, хем на Пришълеца, хем на Хищника.

Забърсвам се и се запътвам към вратата. На излизане ми стана жал за две момчета, които две маси през мен спориха за това „Кое е автентичното ЦСКА?“. Викам си, има ли значение, като първенството е наредено, но си замълчах, съзрях искрица позитивизъм в словесната им схватка и това ме умили толкова, че от позитивизъм реших да си дупча билет в градския на връщане.

По улиците няма много живи души, което е нормално, след като в събота са се умъртвили с пряк умисъл.

Тръгвам си и по пътя си мисля, колко ли би се гордял Чарлс Буковски с такъв като мен и докато се усмихвам, се сещам, че това, което съм чел от него, са предимно статусите на кифли във фейсбук, пуша рядко, алкохолизирам се само в събота, ще ми се красивите жени да са моят порок, но те поначало ме отбягват. Ех, не ми е писано да съм Чарлс, затова от понеделник се връщам в нормалното си агрегатно състояние на младия и наивен Буковски, само че Клод  #Коса.

НЕДЕЛНА ЕМИСИЯ ВСЕЛЕНСКО НЕДОВОЛСТВО