50 нюанса сиво е като детска книжка

Наред с Бекстрийт Бойс, „Титаник“, списание „Хай Клуб“ и компютърните клубове има още едно нещо, с което просто не мога да не свързвам 90-те. Любовните романи, пред които „Петдесет нюанса сиво“ изглежда като невинен детски роман, написан в някой аматьорски обучителен курс за кандидат-порнозвезди. „Роза през зимата“, „Шантал“, „Необуздана страст“, „Покер на сърцето“, „Сладкият бяс на любовта“ – порно в писмен вид, за който мечтаеха всички момичета от тийнейджърските ми години.

Tайно събирахме пари, купувахме книжлетата от сергиите сс зачервени от срам бузи, по-пламнали и от „жадната за милувка пъпка на невинността“ на главната героиня, която едва-едва се разтваря под необузданата страст на любимия й.

В нашите представи мъжете трябваше задължително да яздят коне, да са с дълги черни коси и мускули като на Конан Варварина. Защото все така бяха изобразявани на кориците, а жените се носеха в техните прегръдки като безжизнени парцалени кукли, безсилни да мърдат.

Пазвите им с напращяла, млечнобяла гръд (гърдите трябваше да са винаги млечнобели, а зърната розови – иначе въобще не стават) слагаха дори деколтето на Памела Андерсън в малкия си джоб и я караха да изглежда като подрастваща тийнейджърка с пъпки от комар вместо цици.

И все пак какви още истини научихме от любовните романи, освен че мъжете трябва да са мургави, с нещо мистериозно и потайно в стоманения им поглед, а жените – податливи на по-груби ласки, лош език и секс, граничещ с изнасилването?

Което  между другото обяснява факта защо в българските филми от 90-те не остана жена, неизнасилена от поне двама-трима едновременно и задължително в задните части, но за това друг път.

Ето и 10-те факта, които научихме за любовния живот от еротичните романи на нашето детство.

 Мъжът трябва да има истинско  Аполоново тяло

Фитнесът и анаболите са за слабаци. Мъжът от любовния роман трябва да има пращящи, сякаш ще се спукат, мускули. Това е първото, което забелязва в него главната героиня – крехка красавица, често в неизгодно социално положение, но задължително девствена.

Затова мускулите на бъдещия й личен Аполон са всякакви: те са трицепси, бицепси, гръбни, коремни, бедрени, дори на пръстите. Тялото му е широкоплещесто,  почерняло и със загар, а раменете му са по-широки и от площад. Тесните панталони пък излагат на показ  набъбналата му мъжественост, която  героинята се срамува да погледне.

При секс тласъците трябва да са мощни

Ако тласъкът, с който се прониква, не е „мощен”, „напорист” и със силата на „три стада пъстърви в бурни води” или поне на „две орди подгонени от бик крави“, въобще не ми го говорете. Това вече не е истински любовен роман, а скучно словоблудство тип Даниел Стийл.

Често боли. И то доста

Дни след „сношението”, често  първия път при очевидно нежелание от страна на девицата да бъде опозорена, но все пак тайно желаеща го, тя изпитва болезнено, но приятно пулсиране дълго време „там долу”.

Това я кара да си представя отново и отново въпросното „опозоряване”, за радост на всички читатели. Едва сяда, но пък сънува и все си спомня „кинжала между краката му“. 

Няма време за гушкане

След секса, особено ако двамата все още не са признали любовта си, няма време за гушкане, обяснение в любов и планове за бъдещето. На двамата често се налага да бягат, крият или преживяват опасни ситуации. Защото какво е интимният акт, без няколко удара с камшик след това? Също така се случва

жената да гледа на „опозорителя“ си сърдито и с лек срам, което обаче след няколко  тласъка на по-късен етап в книгата преминава.

За секс не се говори

Всъщност думата секс рядко се споменава в тези книги. Разбираме, че такова нещо предстои, за да предвидим дискретно затваряне в банята, стаята или тоалетната, когато забележим, че  „в слабините му бушуващата страст пулсира все по-силно, а „необичайната твърдост между бедрата му  я изгаря като нажежена стомана“. Когато обаче „горещият му меч прониже кадифената й мекота“, е вече твърде късно и сме изпуснали момента да се отдадем сами на така вълнуващия интимен акт.

Всяко място е подходящо

Ако днес си мислим, че сме разкрепостени с избора си къде да пробваме малко нестандартен секс, то само вижте на какво са способни героите от любовните романи, за да се отдадат на жадуваните ласки. Те са възможни навсякъде – в обора, върху коня, в каляската,  както и по всяко време – дори когато главният герой е на смъртен одър. Тогава, разбира се, единственото, което може да прави, е секс.

За любовта трябват двама или трима, а може и четирима

Разбира се, любовта може да е само една. На това ни учеха анимационните филмчета на „Дисни“. Тази представа обаче бе разбита от еротичните романи. Дори ако главната героиня е влюбена много силно, тя често е привлечена и от друг герой „заради тъмната му страна“ – мрачен и коварен субект, който цели да раздели Красавицата и Красавеца.

Първоначално невинната девойка се поддава на греха и с „лошия“ персонаж, но тъй като страстта му не е толкова необуздана, а мечът не прониква както  трябва в кадифената мекота на плътта й, тя се отказва от него.

Любовта започва с омраза

Че двама човека, които се карат, се обичат – това го знаем и от детската градина.  В „Роза през зимата“ например главната героиня обича богатия си покровител – законен съпруг, който напълно логично и законно я откупува от баща й.

В същото време обаче ненавижда много неговия слуга, с който постоянно се карат и обиждат. Той обаче я привлича също не по-малко. В крайна сметка тази дилема се разрешава изгодно за нея, защото двамата се оказват един и същи човек.

Жената трябва да бъде спасявана

Независимо дали от крайна нищета, жесток баща или главорези на пътя, но жената трябва да бъде спасена. Иначе не си добър главен герой с напращели мускули. А просто Фики Стораро.

Заживяват щастливо

Е, след толкова много препятствия, риби, мечки, крави, слуги и трудни избори, време им е да заживеят щастливо в едни  вече по-спокойни години, лишени от  „необуздана страст“ и „набъбнали мъжки гордости“. Нещо нормално за семействата дори в любовните романи. 

ВИЖ ОЩЕ ЛЮБОВ ПО ВРЕМЕ НА МАРКЕС