Нещата от живота

А може би Ъпсурт са имали предвид, че на някои девойки градското им показа тъмната страна?

Непосилната тежест на безграничното его, което оформя нелепи разделения, е едно от най-неприемливите неща изобщо. Така и не проумях грижливо изграденото самочувствие на база: „Аз съм от града, затова съм върхът!“ Границите на едно градско момиче са безпределни, защото класата не напуска тялото, когато отидеш на село при баба си през уикенда да береш малини.

„Можеш да извадиш човека от селото, но селото от човека- никога“ точно както „Можеш да извадиш човека от града, но качествата от него – никога“.  Проблемът се появява, когато качествата са много, но с ниско качество.

Навсякъде е препълнено с граждани, които понякога удобно премълчават родните си места и точно тогава ми стават ясни. Изобщо не харесвам фалшиви неща и докато с предметите е лесно, защото все някъде откриваш скрития надпис Made in China,с хората е по-трудно, защото те сами избират от къде да са, или по-точно какви да бъдат. Не ми е важно от къде си, а какъв си. Точно както, за да бъдеш качествен човек на високо ниво, е без значение точно каква ти е географската принадлежност.

Вярно е, че има случаи на безцелното идване в големите градове, стимулирано от болезнена амбиция да постигнеш нещо повече, което доведе до масовото грозно разделение на граждани и селяни. Посочване с пръст на по-малките населени места като портали за прииждащи нискокачествени хора без обноски, което е впрочем удобно извинение на някои градски моми и левенти да се държат като истински маймуни, защото, щом си роден гражданин, без значение какво ще направиш, си оставаш такъв. Обаче имам една изненада за вас, че не е точно така. Изцепките на градските момичета не са по-малко от тези на едно затворено момиче, дошло от малкия град.

Парадирането, че не различаваш крава от коза, и фактът, че на планински преход си отишла с 10 сантиметра ток, защото кецовете са за селяните, не те превръща в градска принцеса, а в неадекватна лигла.

Кралските особи през Средновековието не са се къпали с години, за да се различават по маниери от селяните, които си вземали душ всеки ден след работа на полето. Малоумно е, нали? Повярвайте ми, от хигиенична гледна точка направо е потресаващо.

Затова са измислили силните парфюми, които да прикриват непоносимата миризма. Но не можеш да прикриеш аромата на ниския манталитет с лъскавата опаковка, която се опитваш да набуташ над уродливите си претенции.

И докато си мислите, че това е хейт към някой, вероятно той е точно това към тези, които спадат към „паднали от небето, но не от достатъчно високо, за да осъзнаят точно кои са и къде се намират“.

Искрено съжалявам, ако има обидени, въпреки че не очаквам хора, които биха се обидили, да са стигнали с четенето дотук. Следващия път, когато срещнете момиче от провинцията и тя е мила, усмихната, малко затворена, но интелигентна и знае какво точно прави в града, може да не й лепите етикета „ама е от малкия град“ или „ех, все нещо селско ще се прояви“, защото този начин на мислене е адски глупав и не приляга на космополитен човек, ако ме разбираш…

Яйцето или кокошката все повече се превръща в градът или селото е било първо? Наистина ли градските обноски са  се зародили в града? Много ограничена логика, защото големият град всъщност е едно голямо село с малката разлика, че ако действително не искаш да е такова, това зависи от твоя манталитет.

Не позволявай с ограничено мислене и разделение селото да се окаже тъкмо в града. България е красива навсякъде. Не държавата, а родината. Затова не се изненадвай да откриваш от всякъде красиви хора, които биха допаднали на изтънчения ти вкус. 

Още една изненада, ако не ти е минавало през ума – България е по-малка като население от някои градове в света. Просто казвам…

Господата ще ме извиняват, но напоследък съм обградена от аристократи и нямам поглед над мъжки селски маниери в градска среда. Може би това се получава, защото, ако някой мъж се държи грубо с мен или мой близък – фаза първа: проверявам щетите на социална осъзнатост, защото следващата фаза трябва да е заслужено проявена. Фаза втора: превръщам се в женската версия на Хълк.

Не го приемам лично, но този човек просто излита от полезрението ми за известен период. Буквално. Нещо като телепортация до родното място на психическо ниво, за да си научи правилно уроците за живота.  Начупванията на градския тираничен манталитет трябва да са градивни, а не разрушителни, защото който чупи – купи.

Както виждате, давам проявление на всяка моя същност и вярвам, че при всеки човек трябва да е така, но с потенциала да помагаш, а не да вредиш. Слезте на земята, всички сме хора и заслужаваме добро отношение.

А ИМА ЕДНИ НЕЩА, КОИТО НИКОГА НЕ НАРИЧАМЕ С ИСТИНСКИТЕ ИМЕНА