Нещата от живота

Ние говорим с теб на различни езици, както винаги, но нещата, за които си говорим, не се променят от това.

Цели документални канали следят отблизо живота на дивата природа. Но има филми, които не просто показват природата, а я превръщат в център на света ни, какъвто всъщност е тя. Неизбежно се появяваме и ние, хората, защото без нас картината не би била пълна.  Когато обаче се намесим, този център често е изместен, а Земята, която приютява всички ни, е готова да си отмъщава…

Прегръдката на змията

Филмът (2015) на младия режисьор Сиеро Гера (Колумбия) ни води през  една необикновена  река – Амазонка, за да научим за изчезването на племената по поречието й, за зловещия бизнес с каучук в джунглата и как западните хора се намесват радикално в живота на коренното население. Защото белите търсят, без да дават, получават, без да отпускат, и очакват, без истински да вярват.

Паралелни сюжетни линии текат във филма – двама изследователи от различни времена и реалности  са водени от шамана Карамакате. Те искат да им бъде помогнато и липсите в душите им да бъдат запълнени. Търсят чрез знанията на шамана – свещената билка. Но ще може ли тя да ги спаси?

Заснет в черно-бяло великолепие – мистичното пътешествие, – „Прегръдката на змията“ ни кара по болезнен начин да се замислим какво е дала и какво е отнела западната цивилизация на хилядолетни култури.

И може ли Майката природа да ни прости за жестокостта?

Солта на земята

Колко често си задаваме горния въпрос? Мисля, че доста рядко… Но има хора, има личности, които посвещават живота си на това питане. Такъв пример е бразилският фотограф Себастиао Салгадо. Филм(2014) за него и общуването с фотографията му прави режисьорът Вим Вендерс, в екип със сина на Салгадо. Няма човек, който да е останал равнодушен пред визуалния разказ на Вендерс за Салгадо, освен тези, които решават, че не могат да понесат толкова страдание и затварят очи.

През последните 40 години Салгадо обикаля континентите,следвайки непрестанно променящото се човечество, и  документира трагедиите, които предизвикваме сами.

Докато не идва точката на пречупване у Салгадо, защото всеки има определен запас от съпротивителни сили срещу злото, тогава Природата спасява духа на Салгадо. Малко преди човекът Себастиао да се разпадне под товара на видяното, той се обръща към горите, дома и корена. Засажда опустялата и изсушена наследствена земя в Бразилия, за да се родят след време хиляди дървета. Душата е спасена.

Мечката

„Мечката“ (1988) на режисьора Жан-Жак Ано смело ни въвежда във вътрешния свят на животните, техните приятелства и страхове. Всичко, което не ги прави по-различни от нас – уж разумните същества. Ставаме свидетели на едно крепко приятелство  между голям мечок и малко мече, останало сираче. Филмът е създаден по романа на Джеймз Оливър Кърууд „Гризли“ (The Grizzly King– 1916 г.). Сценарист на лентата е Джерард Брач. Главните роли се изпълняват от получилия вече слава мечок Барт и невероятния малък актьор Юк, който ни пленява с неподправена актьорска игра.

Въздействащи картини от Британска Колумбия и вдъхновяващата игра на мечките са част от пъзела, който прави филма толкова силен и сърцат. Преживяваме заедно с мечето първата му самотна нощ. Виждаме как се справя с реалността и най-вече със себе си. Смеем се на свръхголемите му лапи, непасващи на все още непорасналото тяло, на любопитството му, което му докарва преяждане със смешни гъби, веселия начин , по който тича.  Но най-вече ни очарова волята му за живот, която го води през разтърсващата схватка с пумата. А помощта на големия мечок не закъснява…

Тотемът на вълка

Мнозина от нас са мечтали да доближат диво животно, дори да го отгледат, да го превърнат в приятел, да не се страхува от него… Такава е човешката природа – иска да опитомява на всяка цена. Китайско-френската продукция от 2015 година „Тотемът на вълка“ разказва за подобен копнеж, но не само… През 1967 година млад пекински студент е изпратен да живее сред номадските пастири във Вътрешна Монголия. В града цари глад, а партията управлява със своите безумни методи на контрол и потисничество. Настаняват се и сред номадските пастири, за да въведат безумни правила и да нарушат природния баланс. Хора и животни започват да се борят за оцеляване и за мястото си под слънцето. Междувременно един градски младеж осиновява вълче…

Самсара

„Самсара“ (2011) е естествено продължение на „Барака“ от 1992 година. Един наистина необикновен документален филм, който на пръв поглед не предлага конкретна история. Но това е само привидно – освен че можете да се насладите на изключителната красота на места в 25 държави на 5 континента, вие ще създадете свой вътрешен разказ за живота и смъртта, кармата, прераждането, човека и природата…

„Самсара“ езаснет на 70-милиметров филм, което позволява да се постигне най-високо качество на изображението. Но все пак е нужно и отворено човешко сърце.

АКО СИ ЖАДЕН ЗА КИНО, ВИЖ КОИ СА ЛЮБИМИТЕ ФИЛМИ НА БОЙКО КРЪСТАНОВ