Писмо до теб в няколко реда, защото вече никой, никъде не ги праща и те не пристигат

Здравей. Май е като наводнение. Като полюция на месец твърде малък, за да е истинско лято и твърде неопитен, за да свърши, както трябва. Май ме отегчава, разревава и ме кара да си мисля, че ти си поръчал цялото това шибано време, за да прецакаш още повече нещата. Ти си момче на юли.

Кожата ти е капучино от Старбъкс, очите ти са лешникови пасти от пекарната на Йован, а ние се разминахме изначално, защото, откакто се помня, аз съм на диета.

София страда от наводнения и клишета. Момичета с гумени ботуши и дъждобрани се целуват по кръстовища и гари.

По градинките винаги се свива и се пали. Дланите ти са кръстовища в задръстване, от желаещи да ги погалиш. Тези фриволни градски феи, които изпразват шишета, портфейли и момчета. Тези девственици на любов се събират в метрото, на Народен и в Перото. Очите им са бездни, в които никога не те намирам, а когато чуя за обичане, аз просто спирам.

Ако днес се срещнем, ще ти върна каишката за кучето, суичъра с момчетата и онази фиба, която никога не ми държи косата както трябва. Ако днес те срещна, надявам се да ти потрябвам.

Бургерите, фонтаните и пейките понякога превръщаме във вкъщи, с теб имаме толкова пътища, по които обаче никой никога не се завръща. Ако на прага на лятото си търся песъчинка, около която да го образувам, ако застана до морето и викам, дали ще започнеш да ме чуваш?

Пораснахме, когато у нас и у вас вече можеше да се разхождаме спокойно голи и точно ей тогава спря много, много да ни болИ. Ти реши, че е забавно да започнем отначало, а аз реших да си стегна багажа  и да замина точно на 1 839 355 километра правопропорционално далече от началото.

Началата са за глупаците, за тези, които толкова са оплескали нещата, че е време да рефрешнат. Началата никога не са начало, те по-скоро са по-възпитаният край на нещо старо. Ако сложим картите на масата – ти си с дама пика и каро, а аз даже нямам вале за показване.

Ако сложим картите на масата – ти си всичко коз, а хазяйката е капо с наема. Този град е за влюбени, за луди, за обичане и бири. В този град разделите се утаяват и постепенно дори клошарите от Езерото с лилиите започват тихичко да ги забравят. В този град вали от седмици, месеци, години и честно казано, на никой не му прави впечатление, че

любовта е потекла по тротоарите, че зреят череши, че дами се опитват да стават стюардеси. Че си пудрят носовете в бяло, от ръцете им израстват кактуси, а дори рапЕрите вече цъкат само с лапсуси.

Откакто те няма, градинките са по-конкретни. Рахнев ги описва, а Зелда се целува с набор – четни. Откакто те няма, изхвърлих поезията, чашите и момчетата. От както те няма, се целувам само с клишетата. Преди чертаехме карти на евентуални маршрути за бягства при терористична атака, а сега ти просто хвърли бомбата и избяга с влака.

Възстановявам се бавно, някак еклектично. Разхождам се вяло, изглеждам сюрреалистично. Пия, танцувам, изобщо не се чувам, купувам тамян и рози. Мисля, че съм с пределно ясни диагнози.

Косата ми е изгоряла нива, ръцете водорасли, а твоите нови дами са толкова прекрасни.

Днес ще готвя супа за дузина джентълмени и си мисля да започна да се събирам чак след като мине сезонът за екземи.

Здравей. Ако ти се реди пъзел – върни се. Обещавам да не ходя боса. Обещавам да заключвам вратата, да не се губя, да разделям прането. Обещавам ключовете винаги да са на врата ми. Ако ти се връща – върни се. Понякога е по-трудно да четеш поезия на други.

Да им сваляш роклите, да им изпиваш виното. Ако ти се връща – върни се. София е под скарлатина – чака заразители и причинители на обич. Ако ти се връща – върни се. Навън е сиво и вали, а понякога е по-хубаво в тълпата да си точно ти.