ОТ PR ДО WHO DO YOU THINK YOU ARE?!
Как човешките съдби станаха метод за добиване на популярност. Или има и още нещо?
Напоследък светът стана по-населен с продукти, отколкото с хора. В живия живот това си е отвсякъде неестествено, освен ако не си пиар специалист… или поне завършващ студент с известен опит и интерес в сферата. Когато се интересуваш как нещо работи, инстинктивно придобиваш рентгенов поглед директно към механизма зад опаковката и съдържанието – нивото, до което вижда стандартното потребителско око.
Една вечер попаднах на историята на Кристина Смолуд, майка на дете с церебрална парализа. Мога да я представя и по още няколко начина. Горд родител на усмихнато момиченце, искащ да сподели в социалните мрежи снимка на дъщеря си с нова рокля.
И още – обект на CSR,или т.нар. корпоративна социална отговорност (след малко ще ви кажа какво аджеба е това). Ако снимката я види майка ми, за нея Кристина ще е първото. За мен на пръв поглед тя беше второто.
Неслучайно започнах с факта, че в днешно време живеем колкото с хора, толкова и със стоки. И за да смели по-лесно съзнанието на обикновения човек този факт, специалистите по комуникации ни раздават по едно хапче за храносмилане на въпросното явление, а именно – приписването на човешки качества на продуктите и фирмите зад тях.
И докато се усетим, корпорациите започнаха да се наричат граждани, станаха отговорни и съвестни. Леля Ванче, която си тупа покривката върху главата ти, далеч не е олицетворение за социална отговорност, за разлика от… супермаркета, от който пазаруваш.А клиентите започнаха да си общуват с брандовете повече, отколкото си говорят вкъщи. Не че нещо, ама…
Ако преди двайсетина години някой ти беше казал, че ще си пишеш с любимата си бира във Фейсбук, щеше да се зачудиш какво не му е наред…
Всъщност олицетворението е необходимо условие за наличието на комуникация между клиента и продукта, а има ли комуникация – човекът е ангажиран, което е една от крайните цели на маркетинга. Все пак никой все още не е изперкал дотолкова, че да си говори с неодушевен предмет (стискаме палци!). А до човек се достига най-лесно и най-бързо чрез емоциите. Ангажираш ли го емоционално, той е твой.
Ако нещо е социално значимо за теб и представено като социално значимо за еди-коя си фирма – Congratulations. It’s a match!
Точно такава е и историята на Кристина и дъщеря й Фин, страдаща от церебрална парализа и макроцефалия (увеличен размер на черепа). Една сутрин г-жа Смолуд вижда споделена (т.е. репостната) отInstagram акаунта на небезизвестната марка детски дрехи Kardashian Kidsснимка на… собствената й дъщеря.
На кадъра се вижда усмихнатото чаровно дете с проходилка, облечено явно в рокля на KK. Милионите последователи реагират светкавично и малката Фин за минути става сензация. За компанията това е право в десетката – популярност за без пари. Във взаимоотношенията между хората обаче нещата не са толкова прости.
Много хора приветстват посланието на Kardashian Kids за толерантност и промотирането на човешкото многообразие. Кристина е залята от съобщения на разчувствани жени, споделящи същата съдба, същото желание да се похвалят на света с красива снимка на детето си преди концерт, на завършване или на състезание, но са възпрепятствани от здравословното му състояние.
В усмихнатите очи на Фин те откриват надежда, а в очите на майка й – съмишленик.
И в случая именно Kardashian Kids е посланик на това.
В един идеален свят щеше да е само позитивната страна. В един идеален свят може би всички деца щяха да са здрави, щастливи и красиво облечени. Но ръка за ръка с утопичната картинка стои и грозният образ на негативизма, простащината и коравосърдечността.
Коментари като „Чело за дни напреееед“ или „Защо главата й е толкова голяма?“ не дават мира на майката, задаваща си въпроса „Какво причиних на детето си?“. Факт е обаче, че Kardashian Kidsе посланик и на това.
В крайна сметка всеки избира как да гледа на нещата. Кристина се обръща към негативизма с позитивизъм, вяра в доброто дори зад лошото и призив да опитат да общуват повече с хубаво, отколкото с обидно, подигравателно, грубо отношение, защото чувството след това е много възнаграждаващо.
Ето защо социалните въпроси са всъщност любимите отговори на корпорациите. А аз, като бъдещ специалист, съм със смесени чувства.
Когато корпоративната социална отговорност е повече бизнес модел, отколкото СОЦИАЛНА ОТГОВОРНОСТ, то тогава рискуваме да постъпим доста безотговорно, изчислявайки недостатъчно добре последствията.
Но в други случаи, докато ние успешно допринасяме за бизнеса, още по-успешно допринасяме и за нечий живот. Така че бъдете нащрек с какво ви облъчват компаниите и бъдете селективно ангажирани. Понякога си струва повече, отколкото си мислите!
редакторите
