Пет от най-големите изпитания по празниците и как да ги преживеем

Идва Великден. Време да постоим далеч от офис драмите. Време да посветиш малко минути и часове на най-близките. Време да направиш равносметка. Време да се  отпуснеш на дивана и да не правиш нищо. Време да си вдигаш кръвното до 190 и да проклинаш всичко свято.

Великден е един от най-светлите християнски празници и дори онези, които обикновено казват: „А бе да не си луд да вярваш, че някакъв човек е възкръснал след три дни в пещера?“, „склоняват“ да се чукнат с яйце, да обикалят църквата в 12 през нощта или тайно се прекръстват, когато камбаните запеят своята чудна песен. А за тези, които са постили, честито! Най-сетне ще захапете онази мръвка, за която мечтаете от две седмици насам. Аз поне мечтая.

Но освен прекрасните неща, които ни се случват около този празник, има и няколко сериозни изпитания, които, ако не всички, то голяма част от хората срещат или частично, или напълно в рамките на няколко дни. Ето и пет от изпитанията, които могат да превърнат Великден в „невъзможен“. Не им го позволявайте, защото не сте сами! И ние сме го преживели!

1. А ти къде ще пътуваш?

Великден е златен урожай за всички туроператори и екскурзовдски компанийки. Наближат ли празниците, сякаш се превръщаме в племе от номади, които са така „луди“ по пътешестването, че ни е трудно да повярваме как сме успели дори за ден да стоим на едно място, да сътворим държава, да построим сгради, молове, че дори и метро.

Сякаш единственото време в годината, в което магистралите се отварят и може да се пътува, са Великден, Коледа и Гергьовден и ако не го направим сега, ама точно сега, ще трябва да чакаме още няколко месеца.

Любимият ми въпрос е: „Къде ще прекараш празниците? Ще пътуваш ли?“.

Да, ще поема 10-минутен поход до Южния парк и след това още 20 минути до някоя пицария да си взема храна за вкъщи. Където мисля да изкарам празниците пред телевизора.

И това е, защото обичам София. Защото именно тогава се показва нейното истинско лице – спокойно, усмихнато, без псувни, истински „яйляк“, не по-малък от прочутия пловдивски „яйляк“.

2. На обяд със семейството

Ето тук трябва да си истински пехотинец, награждаван със сребърна звезда по оцеляване в семейната джунгла, така да се каже ветеран, за да знаеш как да оцелееш без да повишиш нито един път тон и без да ти засвяткат звездички в очите от високо кръвно. Тук любимите ми въпроси, които хапят по-остро и от акула са:

„Кога ще си намериш по-хубава работа?“, „За какво си харчиш парите? Защо не спестяваш?“, „Ще запишеш ли поне магистратура? На Ленчето от петия етаж синът стана доктор!“, „Ще доживеем ли да видим внуче?“, „Не се интересуваш от нас, дори не ни вдигаш телефона всеки ден!“.

Не бива да се сърдим на родителите си за тези въпроси. И аз, когато бях малка, се дразнех на някоя „лелка“, която ми се караше, че усукваме въжетата на люлката, докато се скъсат, но съвсем скоро се развиках за същото на едно момченце от детската площадка. И то каза на другите: „Лелката там не ни дава да се люлеем“. Някой ден нещата ще се обърнат. И ние ще питаме децата ни защо не отговарят на 60-ото поредно обаждане за деня. Просто не забравяйте, че ви обичат, и не се ядосвайте. А и една бира преди обяда винаги олекотява настроението.

3. Всички почиват, а аз работя

Откакто се помня, имам предвид, откакто се помня като самостоятелно живеещ човек, все работя такава работа, че по празниците се случва често да съм в офиса, докато другите публикуват снимки във Фейсбук на козунаци, яйца, излети в планината или ранно море в Гърция. Невинаги има начин да се измъкнем от задушливата офис атмосфера и не ни остава нищо друго, освен да направим работния ден поне малко по-приятен. Поне за тези няколко дни да зарежем официалното облекло, да сложим къси панталонки, да си позволим малко по-дълга обедна почивка, да не си слагаме на сърце крясъците на шефа (от това те няма да станат по-тихи) и да заговорим малко по-приятелски колегите си.

4.  Повече време с децата

Така. Знам, че никой не иска да си го признае, защото това ще го накара да изглежда по-зъл и от Рамзи Болтън („Игра на тронове“). Но дългите, безкрайни общо 98 часа в компанията на понякога 2 – 3 подивели като орки малчугани, желаещи цялооотооо твое внимание, искащи да ги заведете на 100 места, около 123 пъти повтарящи: „Нарисувай ми кон“, докато друготови дете иска пък да си играете на криеница, като използва за прикритие току-що проснатите ви изпрани дрехи, може да си е бая изпитание.

Като прибавим към тях и някъде около 3 часа на някоя площадка с още около 20 деца, всяко решило, че вие, ама точно вие искате да изслушате историята за това, как, когато си вади сопол от носа, направи го на топче и след това го изяде, усещало вкус на бонбон.

Няма да бъдете най-лошите родители на света, ако поне за няколко часа доверите потомството си на баба, дядо, леля, чичо, далечен втори братовчед, леко откачената, но симпатична съседка от втория етаж или пък например го оставите в някой от онези дневни центрове, където ги карат да рисуват, спортуват, пеят. И най-важното, където ги изтощават до краен предел.

5. Няколко дни само с гаджето

Ако не сте женени или все още не живеете заедно, именно празниците се превръщат в едно сериозно изпитание за връзките, които са на път да се превърнат в сериозни. Ново изследване на Колорадския университет показва, че около 67% от двойките се разделят именно в този период. Добре де, това си го измислих, но звучи правдоподобно, нали?

Независимо дали сте решили да прекарате първия Великден заедно и сами в някоя къщичка в китно селце, или ще бъдете с вашите родители или тези на половинката ви, или пък например си оставате у дома – ще има моменти, в които ще си кажете: „Не, не искам да живея с този или тази“.

Неща като например „мятам си чорапите където ми падне и пърдя в леглото“ или пък „не мога да готвя, измисли си сам какво да ядеш, не съм ти слугиня“, лесно могат да се превърнат в истински препъникамък за иначе досега пътуващата перфектно каруца на вашите отношения. Не го позволявайте.

Не забравяйте, че след няколко дни пак ще си бъдете сам/а вкъщи, ще си избирате сами дрехите, с които да излизате, или пък ще миете само една чиния и една чаша.

И тогава на вас ще ви липсва „сладкият начин, по който ме моли да му сипя още една бира“ или „сладкият начин, по който тя не може да нареже и една салата“. Всичко е просто въпрос на гледна точка. И търпение. Много търпение.

ЕТО И НЯКОЛКО СЪВЕТА КАК ДА ПЪТУВАШ В ЕВРОПА С МИНИМУМ СРЕДСТВА