Из „Нек'ви тъпотии, глупости, простотии“

Ние чайките сме голяма работа. Хвърчиме където си искаме, ядем каквото си искаме, пускаме по някое ако където си искаме. Без нас сте за никъде. Без нас плажовете Ви ще се превърнат в бунища, а бунищата Ви ще се превърнат в планини. Без нас градовете Ви ще притихнат и оскотеят, а погледите Ви ще са вечно забити в земята, защото ние Ви караме да поглеждате към небето и да мечтаете за полет. За нас са писани песни и поеми.

На нас са кръстени автомобили, хотели, ресторанти и дори фармацевтични компании. Ние сме красиви, аеродинамични и с благородна осанка. Да сте виждали дебела чайка? Няма и как да видите. Нашият метаболизъм е рожба на десетки милиони години еволюция и затова колкото и да се храним не пълнеем. На тази еволюция трябва всеки ден да и палите свещ, защото без нея до сега да сте се заринали в отпадъци и мишките да са опустошили посевите Ви. Ние сме безупречни ловци.

Техниката ни е ефикасна и безпогрешна. Разперили криле, оглеждаме морето. Ако те видим и си риба, за теб този момент може да е преломен. Ние се спускаме със скоростта на звука и те сграбчваме с острите си нокти, рожба на тая същата еволюция. След това иде тунелът от светлина. Ние Ви будим с крясъците си сутрин, за да не закъснеете за плаж и да си плащате за чадър и шезлонг и пак ние Ви държим бодри вечер, за да пиете повече по заведенията. Никой не ни кара, просто милеем за родния туризъм.

Ние сме нещо като Хикс-мен, Отмъстителите и Нощната стража в едно. Малко ми е болно, че никоя култура не ни е обожествила, но ние се чувстваме като богове. Създадени сме неядливи и за това от нищо не ни е страх. Месото ни е горчиво и твърдо и колкото и да ни вариш или печеш все сме несмилаеми и с отвратителен вкус.

Ние летим нависоко в облаците и разговаряме. Обсъждаме това, което виждаме и чуваме, това което е било и което ще бъде. Нашите беседи са докоснати от свръхестественото и са изпълнени с дълбок и мистичен смисъл.

– Какво яде днес?

– От всичко по малко.

– Риба яде ли?

– Ядох.

– Боклуци яде ли?

– Ядох. Вестници, пластмасови бутилки даже няколко памперса изядох. Не мога да се оплача. Ти яде ли?

– Ядох …
Интересите ни са разнообразни и покриват цялата палитра на човешките дейности и взаимоотношения.

– На хълма над къмпинг Корал строят нов хотел – страхотия. Тъкмо се чудех къде да си почивам там, че всичко е само камъни и пясък, а знаеш колко са ми нежни ципите.

– Как да не знам! Нали кацаме на покрива на един и същ козметичен салон? А ти видя ли какви хубави отпадъци изхвърлят в морето от новия ресторант на плажа? Клюна да си оближеш.

– Аз пък се храня предимно от гръцки ресторанти. Рибата им е вносна и изобщо е по – така …

– Ти с всичкия ли си си? Че то вече навсякъде рибата е само вносна. Тая година освен цаца нищо не можаха да извадят от морето. Ако ми се прияде прясна риба летя километри навътре и пак може да не хвана.

– Аз да ти кажа все по-малко летя и ми дреме за еволюцията. Искам децата ми да са със закърнели криле и да приличат повече на домашни птици. За какво да се трепят като има по – лесно?

Реейки се в небето, често Ви обсъждаме. Опитваме се да открием добрите и лошите Ви страни и да разберем защо постъпвате по един или друг начин.

– Сещаш ли се за тея англичанчета дето пристигнаха вчера и дето изкупиха водката от магазина на тоя Гошо ли е, Жоро ли е, Гого ли е … абе тоя дето има повече имена от Ал Пачино в „Адвокат на дявола”? Ми още ненастанили се и вече тренираха балконинг. Добре че отдолу има басейн, щото не знам …

– Видях ги тея сиреняци. Ужас! Тъкмо чоплех един фас, щях да се задавя. Ами тоя плешивия швед на плажа? Ей Богу, казвам ти някои хора нямат и капка приличие. Разшебачил се по прашки на първа линия, че после и на банан се вози.

Така беше изгорял, че подплаши камилата и никой не можа да се снима с нея. А жена му с капелата и чадърчето? За коя се мислеше, за Бриджит Бардо? И тя моля ти се по една сиджимка, а задника и два декара.

Както сигурно се досещате, имаме много общо с Вас. И ние гледаме коя чайка е с повечко оперение отпред и отзад, коя е с по – силен глас или коя нааква покрива да речем на някой университет. Последното е особено важно, защото и при нас има дендита, които се мислят за много, а са нищо и обикновени кърски чайки, които се мислят за нищо, а са много. А преди не беше така.

Ние бяхме Ваш коректив, а не отражение. Ние Ви слушахме и се опитвахме да ви насочим в правилната посока, а всъщност Вие променихте нас. Езикът ни е по – древен от Вашия, но не пожелахте да го разберете.

Бяхме тук много преди Вас, ще останем и след Вас, освен ако не изловите всичката риба и не изтрепете де що има животно. Тогава вероятно и ние постепенно ще си идем и ще останат само хлебарките, после само чехълчетата и амебите и после …,

… ами всичко ще започне отначало.

Разказите на Васил Русев можеш да прочетеш в сборника „Нек'ви тъпотии, глупости, простотии“, който пък можеш да си купиш тук

ОЩЕ МНОГО СВЕЖИ ИСТОРИИ СИ ОКТРИЙ ЕТО ТУК