Нещата от живота

Българинът се радва и насърчава бездарието по същия начин, по който и таланта

Преживявах ужасна неделя. Махмурлукът развали половината от деня ми, а останалата част от него щях да позволя да ми я развалят други хора. Отварям си кенче бира и то,разбира се, ме опръсква. След поредния слаб мач на „Левски“ нервите ми са опънати до скъсване. Мамка му, нещата изобщо не вървят на добре.

Нападателите ни вкарват по-трудно и от мен в събота вечер. Решавам да се разсея и превключвам на телевизията майка, за да погледам новия сезон на някогашния си любим сериал. „Боже, господи !“ – възкликвам 10 минути по-късно. Имам дежа-вю отпреди малко – греда и автогол.

Сценарият е толкова посредствен, че все едно аз съм го писал.

Само българин може сам да прецака нещо свое, което някога е било отлична оригинална идея, и да го понижи до ниво „нищо особено“.  

Паулу Коелю е казал, че от бирата в неделя вечер боли глава в работен ден. Съобразявам се с компетентното му мнение и си лягам с нарушени възприятия и обременено съзнание. 5 минути по-късно, по потник и завит, преминавам в отбранителна позиция, докато цъкам в уикипедия какво е талантът и има ли той почва у нас и… о, чудо има!

Според нея талантът е антична мярка за маса. Беше твърде лесно. Ние, българите, най обичаме да си ги мерим на маса, тъй че не всичко е загубено. Радостта ми се оказва кратка, което не ми се случва за първи път в новото ми легло. Гледал съм първото значение на думата. Второто е по-същественото. Безкрайно дълго е и ме е страх да го прочета. Доста ми се насъбра за една вечер, не мога да си позволя още горчилка.

Ще разсъждавам сам по темата, талантлив ли е българинът, или е бездарен и има ли някой по-бездарен от мен, като второто може да ми струва живота, затова ще го оставя за друг път.

Осеня ме мисъл под формата на лирическата героиня в песента „Лудо младо сън засъ Ни Ло“, която също е активна в късните неделни часове.

На пръв поглед й липсват особени таланти, но на втори върху нея личат чужди такива, ваяли по тялото й като ренесансови скулптори от флорентинската школа. Казах ти, че не всичко е загубено! Тя е лицето на таланта у нас, а ръцете му са на д-р Енчев, евала за страхотната работа в екип. Талантът и бездарието си подават ръце, които по-късно може и да започнат да си пускат под масата.

Колегата Сенека е казал, че не съществува голям талант без доза лудост. Е, тука вече сериозно няма кой да ни бие, даже сме увековечили лудостта си с „лудите, лудите, те да са живи“.

При нас лудостта е национален спорт, черта и въобще начин на живот, който ми се струва, че дори и не избираме, просто така се случва.

Гласът на таланта по нашите земи към днешна дата е едно 6-годишно момиченце с изпопадали млечни зъби, което пее пленително на испански и извисява духовно зрителите си. Но преди да е започнала да пее, давам на пауза и я разглеждам внимателно. Всичко в нея е съвършено истинско, дори и в несъвършенствата й.

Казах, че й липсва зъб, има една вежда, прическата й я е правила майка й и това е прекрасно! Тя е на 6 години, трябва да изглежда на 6, да пее, да ходи на училище и да си играе с кукли.

Елица пее страхотно и вероятно не го осъзнава, защото просто прави това, което й харесва, техните я насърчават, а хората й се радват. Коренна противоположност на други, много уверени в гласовите си данни по кастинги, които накрая завършват в Господари на ефира. А може би това е крайната им цел. Иде ми да стисна юмрук и да извикам „Два свята, единият е излишен!“. Но бързо разбирам, че не е така.

Българинът се радва и насърчава бездарието по същия начин, по който и таланта. Радваме се на на 6-годишната Елица, но и гледаме на repeat Пийняците. Накратко, радваме се на можещите, но и си обичаме някой да ни забавлява с простотийка. Така и липсата на дарби също показва наличие все пак на някакви достойнства.

Ех, това хлапе ми отвори очите за нещата. Погледът ми е вперен в тавана, но разсъждавам абстрактно и вместо в мазилката, гледам в бъдещето. Унасям се спокойно, битката е спечелена.

Нещо ме разсънва. Няма как да не забележа, че на нашите таланти от последните години им липсва световна публика. В спорта го караме на стари лаври, националния по допинг го хванаха с щанги, а в музиката, докато обсъждаме Гери-Никол, албанците извадиха няколко певици на европейско ниво, добре че се появява някой по-оригинален наш филм, който да отиде на фестивал и да отсрами положението. Българската сцена изглежда пригодена за вътрешна консумация и в момента е неконвертируема. 

В 3 часа вече бях заспал, когато простатата ми алармира. Изпълних човешките си нужди, но нещо ме загложди. Събирам смелост и отварям отново уикипедията, за да прочета второто значение на думата, от което избягах по-рано. Исках да съм сигурен в победата си. Вълна на облекчение, по-силна и от тази отпреди малко, ме обля, там се пише за таланта като дар от бога… Вече съм сигурен, че всичко ще бъде наред, нали  господ е българин.

ЕЛИЦА ОПРЕДЕЛЕНО СИ ЗАСЛУЖАВА ГЛЕДАНЕТО И СЛУШАНЕТО, ВИЖ ОЩЕ КАКВО ЩЕ ТЕ ВПЕЧАТЛИ!