От двеста години насам учените се опитват да разгадаят самоличността на може би най-големия писател на всички времена...Виж какво има да ни разкрие Юлия

Независимо на колко сте години, дали сте мъж или жена, дали обичате драматургията или не, няма как да не сте чували прочутата мисъл на Хамлет от едноименната Шекспирова трагедия: „Да бъдеш или не  – туй е въпросът!”

Принцът разсъждава върху смъртта и самоубийството, оплаква мъртвия си баща, роптае срещу нелеката съдба и се раздира от колебания около евентуалното отмъщение. Дали да убие чичо си Клавдий, за да остане верен на дълга си? Как да се излекува от съмненията? Възможно ли епълното отчаяние да се окаже врата към спасението? „Хамлет” е пиеса, в която героите все се завръщат отнякъде. И все се оказва, че мястото им е някъде другаде.

Отнесен към нашето време, въпросът на датския принц засяга смисъла да живееш така или иначе. Да се бориш с живота почтено, поемайки рискове всеки ден, или да живееш като Велзевул, тъпчейки всички по пътя си.

В единия случай съхраняваш душата си. В другия си просто твар, създание с мъртъв дух. Да бъдеш или да имаш – днес туй е въпросът. Четете Ерих Фром и ще видите.

Стана модно в навечерието на 23 април, деня на смъртта на Шекспир, да се прави обзор на всички най-интересни, най-смущаващи или най-шокиращи факти и догадки около личността на Великия бард. Днес шекспирознанието е институция, защото Шекспир е литературен мит.

От двеста години насам учените се опитват да разгадаят самоличността на може би най-големия писател на всички времена. И когато някой хвърли бомба с ново разкритие, реакциите са мълниеносни. Самият Марк Твен определя Шекспир като „най-знаменития от всички никога несъществували на света хора”.

Името му стои зад 38 пиеси, 154 сонета и 2 поеми, а все още се водят споровеза хронологиятана творчеството му. Свидетелствата за живота му са оскъдни – не е завещал нито едно лично писмо, нито един ръкопис или подпис, недвусмислено доказващ авторството на произведенията, които се четат, дискутират и интерпретират в цял свят.

Литераторът Курт Крайлертвърди:„В портрета, който рисувам, няма пукнатини. За мен няма съмнение, че Шекспир е друг.” Резултатът от неговите изследвания са стотици увлекателни страници, на които и Джеймс Патерсън би завидил. 

Човекът, който измисли Шекспир, настоява Крайлер, е Едуард де Вер, XVII граф на Оксфорд, високообразован благородник в двора на Елизабет I, бляскав поет и автор на комедии, размахвал копие в много турнири: за последното намеква псевдонимът Шекспир, shake (размахвам), speare (копие).

А името Кристофър Марлоуговори ли ви нещо? Pоден в една и съща година с Шекспир, той е първият професионален драматург на ренесансова Англия, постигнал заслужен успех. Неслучайно е фаворит на конспиративната теория сред претендентите за авторството на Шекспировите пиеси. Истината е, че Марлоу си остава единственият съизмерим с Барда сценичен поет, както и най-загадъчнатафигура на елизабетинския театър.

В България преди време излезе сензационната книга „Играта „Уилиам Шекспир", или Тайната на Великия Феникс”, венец на близо 40-годишна изследователска работа върху т.нар. Шекспиров въпрос, а именно: кой е истинският автор на творбите на знаменития драматург.

Авторът Иля Гилилов излага тезата, че зад името Шекспир стоят… двама души. Роджър Манърс, V граф Рътланд, и неговата съпруга Елизабет Рътланд, дъщеря на един от най-големите поети на времето Филип Сидни, автор на знаменитата „Аркадия”.

Тогава традиционалистите настръхнаха: точно руснак ли ще знае онова, което поколения учени британци и американци не са установили?

Ето още нещо интересно. Когато Шекспир, който и да е той, написал първата си комедия (десетина години преди края на XVIвек), той просто опитвал една драматична форма, която била непозната на тогавашната театрална публика. Комедии на английски език съществували и преди това, но те били предназначени за частни представления в училища и университети.

Първият голям драматургичен експеримент на Шекспир в комичния жанр на практика е пиесата „Укротяване на опърничавата”. Според българския англицист и шекспировед Марко Минков „Сън в лятна нощ“ представлява връхна точка в творчеството на Шекспир в редица отношения, заради ненадминатото съчетание от поезия и фантазия, комедия и фарс.

Очевидно Шекспир е автор и на много други, далече по-забавни от „Хамлет” пиеси. Някои от тях са филмирани от гениални режисьори като Орсън Уелс например. Гледали ли сте „Венецианският търговец” с Ал Пачнно? Сцената с трите сандъчета ми е любима. А последния „Макбет” с Майкъл Фасбендер и Марион Котийар? За „Ромео и Жулиета” не питаме, кой друг, ако не Шекспир, можеше да въведе Ди Каприо в Холивуд.

В Стратфорд на Ейвън, родния град на Шекспир – за това поне спор няма, всяка година се стичат милиони поклонници и туристи.

Стратфордчани нямат никакъв проблем със спекулациите дали Шекспир бил мъж или жена, гений или мошеник, хетеросексуален или гей.

Другите да живеят с хипотезите си, те нали разполагат с гроба му? А може би е трудно за вярване, че човекът, написал всички тези забележителни пиеси и сонети, е водил напълно незабележим живот? Времето минава, догадките остават.

Между другото,  ако искате да чуете как Валентин Ганев, Мирослава Кацарова, Ива Дойчинова и Симеон Лютаков четат сонети от най-новото издание на брилянтния Шекспиров сонетен опус, ще трябва да посетите литературен клуб „Перото” на 23 април, събота, точно в 19:00 часа.Новият превод е дело на Кирил Кадийски!

Този текст нямаше как да не завърши с реплика на заглавието. И тъй като сме на вълна класическа литература, ще взема назаем нещо от възхитителната бунтарка Джордж Елиът:

„Никога не е твърде късно да станеш онова, което си искал да бъдеш”, казва тя.

И винаги е за предпочитане да бъдеш, т.е. да имаш куража да отстояваш ценностите си, те рано или късно се отплащат.

ВИЖ УЖАСНО ВЪЛНУВАЩИ ИСТОРИИ В ОБИЧАМ ТЕ, НИТО ПЪК АЗ..