Вдъхновение, любов и усет към всеки емоционален детайл

Личен архив

Марта Демирева е консултант-психолог, но не е обикновен представител на тази професия.
Тя е млада, амбициозна и успешна, а през годините алтернативните й методи за пътуване към същността са помогнали на много хора да свържат себе си със своята истина. В работата си тя комбинира различни психотерапевтични, арт и медитативни практики, но винаги следва сърцето си, когато трябва да накара някого да погледне себе си в дълбочина, да срещне и тъмното, и светлото, да осъзнае нещата, които го ограничават. Работи в собствено креативно и много дзен студио, в което се срещнахме не само за да бъдем изслушани и подкрепени в своята истина, а и за да си поговорим за нещата от живота.

Здравей, Марта. Можеш ли да събереш себе си в едно изречение…
И тъмна, и светла… дишаща книга, която търси своите цветни букви, учи се да наблюдава това, което животът изписва в нея…. празнуваща хората и техните истини.

Кои са трите неща, които правиш сутрин, за да започне денят ти добре?
Прегръдка,  джаз парче и хладен душ.

А коя е най-голямата ти страст?
Танцуването! Онова, в което тялото ти среща музиката и забравяш за себе си.

Знаем, че си треньор по личностно развитие,  водиш групи за себепознание. Разкажи ни за тази интересна професия.

Тук няма много за разказване, има за преживяване.

Представи си – пристигаш на едно място, срещаш непознати, в началото си мислиш: „Как ще споделям пред тези хора, та аз никого не познавам, различни са от мен, сигурно само аз съм сбъркана, ще ме помислят за глупава…“ Накрая ги поглеждаш след няколко часа и си се разпознал във всеки един, чувстваш се по-свързан, по-отворен, по-разбран.

Това е магията на тези групи, нещо се случва в упражненията и споделянето, излизаш от малката си кутийка на комфорт и поставяш под въпрос вярвания, ценности, нагласи. И когато някаква истина те докосне, нещо в цялото ти същество се променя. Обичам това и не го наричам дори работа – за мен е изследване, пътешествие, подарък от живота.

Това, с което се занимаваш, има ли общо с емоционалната интелигентност на хората?
Когато в процеса човек се свързва с нещо отвъд рационалния ум, то обикновено най-силно го докосва, това е „инсайтът“, осъзнаването, то идва само от душата – в тази връзка работата е свързана с интелигентността на сърцето.

Кое е по-важно в наши дни IQ-то или интелигентността на сърцето, за която говориш?
Точно по този въпрос има цяла книга на моя духовен учител ОШО, казва се „Интелигентността – съзидателният отговор на настоящето“. В нея можеш да разбереш каква е разликата между интелект и истинската интелигентност. За мен лично тази книга беше като едно личностно разтърсване, свърза ме с въпроса:

„Как ще живея живота си? Ефективно? По план – като робот? Или спонтанно, смело през сърцето?“
 

Какви практики използваш, за да усъвършенстваш личностно хората?
Моята работа не е да усъвършенствам. Моята работа е да свържа човека с неговата истина. Да му дам пространство и условия, в които той да срещне себе си. Да изрази мисли и емоции, да ги наблюдава. Семето за това, в което искаш да се превърнеш, е вече вътре в теб. Нужно е само да стигнеш до него. От това място трансформацията е възможна. Практиките са най-различни, в зависимост от нуждите на всеки човек – използвам медитация, познания от семейните констелации, арт терапия и други.

Какво е психодрама? И как въздейства на вътрешния свят на човек тя?
Психодрамата е действен терапевтичен подход, при който човек изследва себе си и връзката си с другите. Поставят се на сцена житейски ситуации и вътрешни преживявания, а ролите се заемат от членовете на групата. През ролевите игри и спонтанната игра човек достига до нови прозрения за себе си и околните, свързва се със скрити мисли, емоции и личностни качества, има възможност за свободно себеизразяване и влизане в обувките на другия.

Не води ли до депресия това, че с тази практика преживяваш определени събития отново?
Психодрамата дава възможност да се върнеш към един травматичен спомен, но в пространството на „тук и сега“ ще има място за нови реплики, нови движения, разкриване на нови чувства и преживявания. По този начин споменът може да бъде заместен с едно ново ресурсно преживяване, което да доведе до разбиране и промяна в нагласата на човека.  

Дай ни съвет за това, как да се научим да приемаме емоциите си (бeз дa ce oпитвaмe дa ги  xapecвaмe или не харесваме)?
Много хора се заблуждават и смятат, че като повторят 100 пъти в ума си нещо и си кажат например: „Аз приемам себе си“, нещо в тях ще се промени. Те си налагат „приемането“, а самите емоции остават натъпкани надолу, понякога просто се примиряват със ситуацията, защото смятат, че нямат избор. Осъзнатото приемане е друго. То може да се случи само като наблюдаваш себе си. Затваряш очи и се свързваш с този гняв например, който е вътре в теб. Но нито си за, нито против него, не го осъждаш, не го анализираш, не го следваш, просто му позволяваш да бъде и го наблюдаваш. Когато кажеш „ДА“ на някаква емоция (която всъщност е енергия в тялото), когато не разделяш и не си в конфликт с нея, тя може свободно да се движи, да се изрази и  трансформира. В един момент ще погледнеш някъде отвъд този гняв. Това е пътят – това е и медитацията.

За нас по-интересна сред твоите практики е Eкспресивната Арт Терапия? Какви занимания включва тя?
В  сесия или група с този подход може да започнем с визуализация на дадено преживяване или емоция. След това тази вътрешна картина се изразява с художествени материали на белия лист – бои, пастели, моливи или др. По-късно може да се задълбочи преживяването, като се включи изработване  на фигура с глина, писане, жест или танц. Може дори да съчиним и приказка.

Кои са предимствата на арт терапията и коя е най-съществената ѝ роля?
Предимството е, че чрез изкуството човек е по-спонтанен, свързва се с въображението, интуицията и действа повече от сърцето си вместо от ума. Така се оставят  настрана всички интерпретации, рационални обяснения и пречки от ума. Така можеш да се изненадаш, защото изкуството винаги дава израз на несъзнаваното. С експресивната арт терапия се работи  многопластово и това дава възможност да се  свържем с нещо по-дълбоко. Тук не е важен самият творчески продукт,  няма критерии за правилно и грешно, красиво или грозно. Важен е творческият процес и какво разбираш за себе си в него.
Използваме метода основно като начин да се свържем с вътрешните си ресурси и сили. С изкуството намираме ново място вътре в себе си, откъдето можем по-леко да посрещнем предизвикателства в живота.

Може ли човек сам да се занимава с арт терапия? С какво трябва да се съобрази?
Възможно е да се направят арт практики у дома. На уебсайта си публикувам такива, за да се запознаят хората с метода и да използват това в ежедневието си за себеизразяване или отпускане. Това, с което човек може да си помогне сам, е да си осигури спокойно творческо пространство, в което няма да бъде обезпокояван или оценяван за това, което ще изработи. Важна е нагласата, с която сяда пред задачата, как я приема – като забавление или като средство да пътува към себе си. Експериментът вкъщи, разбира се, си има своите ограничения. Когато човек е сам, е по-трудно да достигне до осъзнавания, тъй като пространството и процесът в практиката с терапевт са различни. В лична сесия човек получава и специални въпроси, които могат да осветлят това, което стои под повърхността на творбата. Неутралната позиция на терапевта също допринася за това човек да споделя свободно и да се чувства разбран и подкрепен.

Кои са по-интересните случаи от твоята практика, при които арт терапията е имала особено висока ефективност?
Сещам се за един случай, в който определен страх беше изобразен на рисунка като лице. След наблюдение и медитация над образа му човекът започна да се смее. Осъзнаването изплува, когато стана ясна идентификацията със самия страх и когато човекът успя да се разграничи от него и сам да разбие мита за неговата величина.

Какво ще посъветваш съвременния градски човек –  как да съхрани душевния си покой?

Да се съгласиш с това, което е, и да го поръсиш отгоре с любов.
 

Медитацията или активацията са по-важни в наши дни?
Ще цитирам моят учител по семейни констелации Румен Янкулов, който често казва: „Не е важно какво правиш, а от какво място го правиш.“  Аз стигнах до осъзнаването, че да съм активна постоянно не ми носи никакъв смисъл, когато това идва от място на неспокоен ум, когато просто правя нещата несъзнателно, по навик. Сега се уча на активност, която има друго значение, която идва от място на спонтанност и естественост. Така всяко действие е медитация, когато е от място на присъствие и любов.

С какво да поливаме увереността си?
С напомняне за това, че сме тук и дишаме, че животът ни е избрал. Ние сме достатъчно ценни с това, че сме единствени.

Препоръчай ни нещо, което трябва да чуем, прочетем или видим, нещо, което те е докоснало истински напоследък?
За четене: книгата на ОШО „Тантра – висшето разбиране“; за гледане – „На ръба“ – постановка на Александър Морфов; за слушане – песента МAN O TO на Nu.

И последно – какво би казала на 10-годишното си Аз, ако имаше тази възможност?
Аз имам тази възможност, както и ти, защото във всеки един от нас това дете продължава да живее. Често ѝ казвам: „Виждам те. Лудувай, скъпа, лудувай!“
 

За всеки, търсещ все още истината за себе си и пътят към свободата, е семинарът "Усещане за свобода" тази неделя. С помощта на арт терапия Марта ще отведе присъстващите към детството, за да се превърнат всички отново в търсачи, изследователи, творци… Можеш да се запишеш тук. Повече информация за това и следващите събития можеш да видиш в уебсайта или фейсбук страницата й!

ВИЖ КАК МОЖЕШ ДА ПОМОГНЕШ НА НЯКОГО СЪС… СЕБЕ СИ