ЧУВСТВА ЗА СМЕТ

Това се получи така, защото никога повече през живота ми не искам да се чувствам толкова неудобно, когато някой се чувства неудобно, докато ме лъже в очите

0 коментара Сподели:

Приказките оживяват в ежедневие, погълнато от размисли за вредни чувства, които са смъртни грехове, върлуващи в живо тяло. Малкият принц е сгрешил. Хората не са празни, пълни са с лицемерие. Бях всеки персонаж от тази приказка, от много приказки и истории. Затова приказката тук няма да бъде една. Започвам от тази, защото с годините характерът на човек се ошлайфа като прецъфтяла роза, толкова важна заради времето, което й е отделил. Едновременно е и лисицата, която трябва да бъде опитомена. Трудно го позволява, защото е дива.

Дивотата може да вижда там, където възпитанието на човек го прави сляп. Другото й име е индивидуалност, която оцветява същността, ярка и независима, в цивилизация, облечена в предразсъдъци.

Всеки духовно ритмичен човек има подобно жонглиране на роли в живота, който е пътеводител към промяната на обкръжението. Ако денонощието някога стигаше, вероятно тези роли и промени щяха да бъдат описани в качествени книги, които нямаме време да напишем, да създадем, да прочетем, да обмислим. Дори да нямаш време за книги, е важно да имаш време за преценка в какво се превръщаш. 

Обърни внимание на чувствата, които те изпълват всеки ден, защото според това, какви чувства съдържаш в себе си, Ти представляваш ваза, където растат цветя, или кофа за боклук.

Чувствата в нас израстват благодарение на взаимодействие с околните. Затова е много съществено в какво влагаме усещанията си и за какво ги разменяме. Раздавам чувствата си за смет точно както в приказката. Там жените се надпреварват коя ще даде повече смет, за да получи сладки плодове.

Аз раздавам чувствата си в дългосрочен план на този, който ми донесе най-малко смет. Този, който би ме наранил най-малко.

Това се получи така, защото никога повече през живота ми не искам да се чувствам толкова неудобно, когато някой се чувства неудобно, докато ме лъже в очите. Лъже ме за чувства, които изпитва. Лъже и себе си. Вреди двустранно, а нарича това прогрес. Това е лицемерие, а то е едно от нещата, които така и не се научих да консумирам заедно с/и към хората. 

Има хора, които се състезават със себе си. Това е трудно. Винаги съм се опитвала да го правя, защото такъв съвет ми беше даден от семейството ми. Достойният човек може да развие качествата си само когато се опитва да достигне този, който вярва, че може да бъде.

Има хора, които се състезават с някой друг. Подобни състезания най-често се превръщат във взаимно нараняване, защото забравяш кой си, остава само смисълът да победиш. Развиваш  подмолност, изобретателност и хъс за измама, за да получиш нещата, които има другият, да бъдеш като него, да победиш по какъвто и да било начин, а цялото това упражнение наричаш „изграждане на характер“.

 Но ако получиш всичко, което има той, и се докажеш като по-добър от него и изградиш "щастие" на чуждото нещастие, това прави ли те по-добър? Прави ли те победител? 

Злобното вглеждане в чуждото, опитите да се намесиш в отношения, които не са твои, да вредиш, за да покажеш, че си по-добър от този, с когото се мериш, са особено деструктивни функции при човека.

Към хората с прекрасни постижения изпитвам чувство на възхищение и опити за подражание по свой си начин, но не и опити за състезание и оплюване, чувства на злоба и подобни „човешки“ неща.

Осъзнах, че изпитвам злоба само когато се опитват да ме наранят съзнателно, и не ме е срам да го призная, защото знам, че тя е отговор не на зададен въпрос, а на забита в плътта ми стрела.

Всеки трябва да види в себе си човека, с когото да се състезавате, и да не вреди, да не плюе и да не злобее срещу качествата на някой около себе си. 

Вижте в себе си Човек, достоен за уважение, за прогрес, за промяна. Личност, обогатена със запас да отгледа цветовете на своето развитие, без да трови останалите с чувства, равностойни на смет. Изметете боклука от дома си. Вашата обвивка е дом на вашата същност. Колкото по-малко боклук отнесете за чувства, толкова по-красиви чувства ще ви бъдат отделени.

ОСЪЗНАВАНЕТО НА НЕПРЕХОДНАТА ИСТИНА, ЧЕ ЩАСТИЕТО ЗА ВСЕКИ Е НЕЩО РАЗЛИЧНО ПРЕМАХВА ВСЯКА НАЧЕНКА НА ЗАВИСТ

Коментари

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *