Нещата от живота

Игри на късмета, но без момичетата

Има дни, в които не върви. Но когато дните прерастват в седмици, а те в месеци, положението започва да става „не-ми-се-живее-вече“ с лек привкус на „да-бях-умрял-вчера“.

Когато разни неприятни случки се нижат една след друга, е много лесно да загубиш оптимизъм. В рамките на един месец ме сполетяха всякакви битови неволи, свързани с вода – бойлерът ми се спука, кранчето в кухнята се развали, душът се скапа и за капак на всичко някакви връзки на пералнята също отказаха. Започнах натрапчиво да си мисля, че богът на водата (във всички възможни религии, където има такъв) се е обърнал грубо срещу мен.

След прекалено честите срещи с водопроводчика, който, ако има поне пет-шест клиенти като мен, може спокойно да докара депутатска заплата, бях на ръба да потърся в Гугъл някакви ритуали и жертвоприношения за смиряване на засегнатите водни богове.

Накрая се отказах, но пък за сметка на това сега получавам обрив, като чуя течаща вода.

В моя случай поне два от законите на Мърфи получиха потвърждение за действието си и това неизменно ме накара да измисля начини за тяхното заобикаляне или поне за намаляване на щетите. Ето малко заръки в този ред на мисли:

ЗАКОН № 1. НИЩО НЕ Е ТОЛКОВА ЛЕСНО, КОЛКОТО ИЗГЛЕЖДА
Много често най-лесните на пръв поглед задачи в крайна сметка могат да те докарат до лудост или поне до един лицев тик. Като онзи път, когато реши да боядисаш старите столове за един час, но се оказа, че трябва специална боя + машина с топъл въздух за махане на старата + шкурка + някакъв разтвор + не-знам-си-още-каква-тъпотия и освежаването на столовете ти отне целия уикенд и една торба с нерви.

Можеш да омекотиш действието на този закон, като първо проучваш внимателно как да свършиш всяка отбелязана задачка в to do списъка, колкото и лесна да изглежда тя. Или като повикаш на помощ приятел. Дори и той да разбира точно толкова малко колкото теб, поне ще си имаш компания, с която да се вайкате взаимно и да пиете по една бира, като ви писне на…  

ЗАКОН № 2. ВСЯКО НЕЩО ПРОДЪЛЖАВА ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО НИЕ ОЧАКВАМЕ
Ооо, да! Законът е особено приложим в понеделник.

Научно е доказано от група учени, че земята започва да се върти по-бавно всеки работен понеделник, за да може този така омразен ден да продължи възможно най-дълго, докато бърка безнаказано в отчаяните ни души.

Освен този случай и в редица други времето сякаш безвъзвратно спира и моментът продължава повече от необходимото – посещение при зъболекар/уролог/гинеколог/и разни други медицински лица, завършващи на „-ог“, при оперативка в кабинета на шефа, на гости на „приятни“ роднини и докато чакаш да се изниже последният час на работа в петък. За да не се чувстваш като заклещен в пясъчен часовник, препоръчваме да се възползваш максимално от ситуацията.

Вместо да клюмаш на оперативката, се опитай да блеснеш пред началството, като проявиш инициатива за дадена задача или като допринесеш с доклад за свършеното през седмицата. Докато чакаш стрелките на часовника да отбележат края на работното време, си направи план за това, какви ще ги вършиш през уикенда или разгледай менюто на нов ресторант, от който да си поръчате по-късно вечеря с половинката, вместо безцелно да отваряш фейса през 5 минути.

Единственото лошо време е не онова, което тече бавно, а онова, което е изгубено.

ЗАКОН № 3. КОГАТО ЧОВЕК РЕШИ ДА СВЪРШИ НЕЩО, КОЕТО ОТЛАГА ОТДАВНА, ВЕДНАГА СЕ ПОЯВЯВА ДРУГО
Списъците със задачи са една константна величина, която никога няма край. И в тях винаги се намират едно-две нещица, които протакаме поне от няколко месеца. Дали ще е това най-накрая да напръскаш цветята против  насекоми, да си прибереш зимните дрехи (които трета седмица седят тъжно свити в няколко торби), или да изчистиш колата, няма значение. И точно когато дойде времето да отметнеш това задължение, и хоп – нещо друго изскача. Ако се случи веднъж, можеш спокойно да обвиниш провидението, но ако става за пети път, май виновникът си ти. Има действия, които хората не обичат да извършват по необясними причини.

Аз например честно си признавам, че много мразя да беля краставици. Не че  е нещо сложно, ама винаги се опитвам да го избегна. Най-вероятно задачите със статут „вечно отложени“ са плод точно на тези действия, които ти на всяка цена избягваш да направиш. И ако случаят е такъв, по-добре първо свърши точно тези задачи, за да ти се махнат от главата и да не те тормозят повече, или се откажи от всички ястия, които включват белени краставици, както направих аз.

ЗАКОН № 4. АКО СИ ИЗПУСНЕШ НАМАЗАНА ФИЛИЯ С МАРГАРИН, ТЯ ВИНАГИ ЩЕ ПАДНЕ ОТКЪМ МАРГАРИНА
Първо, кой за бога още ползва маргарин?! И, второ, защо ти е да мажеш филия, като вместо това можеш да се насладиш на някое земелче със сусам, фокача или пърленка. И вече сериозно, ако примерът с филията е една метафора за това, че ако нещо може да се обърка, се обърква по най-бруталния начин, следващото, което ти трябва да направиш, е много просто.

Или да приложиш правилото на петте секунди (ако нещо е паднало и седяло на земята по-малко от 5 секунди, не се брои) и бързо да вдигнеш филията, да я издухаш и да я изядеш. Така не даваш възможност на падането (т.е. на проблема, който е възникнал) да обърка плановете ти. Или изхвърляш филията и си намазваш нова, като този път я ядеш над масата. Иначе казано, не се вайкаш излишно за връхлетелия те неуспех, а бързо си взимаш поука, поставяш нови цели и се заемаш с осъществяването им. 

И за финал се сещам за любимата реплика на една приятелка (много в стил „Законите на Мърфи“), която беше „Не се притеснявай, винаги може да стане по-лошо“, а аз упорито и отговарях „Да, обаче ще стане по-хубаво“.

ВИЖ С КАКЪВ ПРОИЗХОД СА ХОРАТА С КЪСМЕТ!